Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Целта му остана сам, взираше се ококорен в труповете на мъжете, които само допреди миг бяха готови да го защитават с цената на живота си.
И така бяха направили.
— Чакай! — извика той и вдигна ръка.
Колко ли пъти Река беше чувал тази дума? Колко пъти тя беше последната дума на обречения?
Втренчи се в мъжа изпод качулката.
— Знаеш ли кой съм? — попита целта му, гласът му се разтреперваше все повече. — Аз съм Константин Дередко, един от най-богатите мъже в Стийлхейвън. Мога да ти дам всичко — пари, скъпоценности… момичета… момчета… каквото поискаш.
Река тръгна към него, този път бавно, вече нямаше за къде да бърза. Бяха поръчали да проточи тази част, да се погрижи жертвата му да страда. Река не беше садист, но винаги изпълняваше заповедите.
— Знаеш ли защо съм дошъл за теб, Константин Дередко? — попита той, свали качулката и разкри стряскащото си лице. Едната му страна беше обезобразена от белези.
Целта му мълчеше, после кимна, сякаш най-сетне прие съдбата си, сякаш щом видя лицето му, разбра, че милост няма да има.
— Да, Гилдията те изпраща, защото им дължа пари и не платих. Е, това са си моите пари и те могат да вървят по…
Река вдигна ръка и Константин замълча. Осъзна, че бръщолевенето няма да му помогне.
— Имаш избор — каза Река и извади малко стъклено мускалче от кожения си жакет. — Може да изпиеш това или аз ще използвам това — вдигна мускала в едната си ръка, а с другата показа ножа, още лепкав от кръв.
— Какво е? — посочи Константин към мускала.
— Не зная — така беше; нямаше представа какво е съдържанието му, но му заръчаха да даде на жертвата избор и той го правеше.
Константин гледаше ту мускала, ту ножа и преценяваше възможностите. Не беше кой знае какъв избор.
— Бързо ли ще е? — попита накрая, като пак посочи към мускала.
— Не знам — отвърна Река.
Константин хвърли последен отчаян поглед към червеното острие в юмрука на Река и посегна към мускала.
Река му го подаде и той го подържа известно време, като гледаше непокорно, сякаш събираше сили за последния безнадежден, но храбър жест. Река му се възхити леко, когато отвори запушалката, изля течността в устата си и преглътна с преувеличена гримаса.
Взираха се един в друг, ала нищо не се случваше. Река стоеше и чакаше, а Константин трепереше, но се опитваше да демонстрира някакъв кураж.
— Нищо не стана — каза той и лека усмивка прекоси лицето му. — Това да не е някакво изпита…
Внезапно се преви, изстена в агония и притисна корема си. Падна на колене и започна да повръща, но излизаше само червена жлъчка. Река гледаше как жертвата му се гърчи на пода и пищи от болка. Сълзите на Дередко потекоха по бузите му червени от спуканите капиляри в очите. Изглеждаше доста мъчително и Река знаеше, че ако бе в състояние да говори, жертвата щеше да сипе най-страшни проклятия. Можеше да му го спести, ако беше избрал да умре от ножа. Щеше да го направи бързо и безболезнено.
След една последна агонизираща въздишка Константин умря. Река остана още миг, загледан в него — очите му бяха червени, а от устата се стичаше нещо черно. После вече нямаше нищо за гледане.
Река тръгна към един от стрелците, в чийто врат беше забит другият му нож. Извади го и коленичи, за да го избърше в туниката на мъртвия.
Внезапно се чу дращене от дъното на склада, той се сепна и на мига зае защитна позиция с готови оръжия. Видя движение в сенките, но никой не нападаше… някой се спасяваше.
Вратата се отвори рязко и глъчката от улицата нахлу в склада, докато някаква фигура се измъкваше навън.
Колко глупаво!
Някой го беше видял в действие — беше го видял със свалена качулка. И успя да избяга. Как бе позволил концентрацията върху убийството да го направи така невнимателен?
Със светкавично движение прекоси склада. Шумът и светлините от улицата го изнервяха, но Река мислеше само за едно — да залови плячката си. Не биваше да остават свидетели.
Зърна една фигура да тича през тълпата празнуващи. Лицата им бяха скрити зад стилизирани маски на ухилени демони, размахваха ярки флагове и знамена.
Река вдигна качулката си, докато се провираше през тях, скрил ножовете със сведени остриета, за да не пореже някой от тълпата. Тя беше много гъста, движеше се като огромна вълна. Хората се смееха, неподозиращи за онова, което се разиграва сред тях. Всеки друг би се предал на морето от тела, но Река не беше всеки, той умееше да следва отлива и течението.