Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Вгледа се напред и различи самотна фигура на върха на второ стълбище — един пазач… недостатъчно. Река сякаш се стече през сенките, като вода в поток, и се доближи на ръка разстояние от мъжа. Дори в мрака видя, че той е наврял пръст в дебелия си нос. Не се беше къпал поне от пет дни и Река усещаше миризмата му — мръсотията по панталоните, потта под мишниците, спарената воня от слабините му.
Река се стрелна в мрака, късото острие тихо се плъзна от ножницата и се заби в тила на пазача. Мъжът потрепери в хватката му, все още наврял пръст в огромната си ноздра, докато тялото му не осъзна, че вече няма връзка с мозъка… Река измъкна острието, положи трупа на дъските с донякъде почтителна грижа и продължи нататък.
Тези мъже не бяха невинни — те бяха крадци и обирджии, престъпници, най-долната утайка на града… не че имаше значение. Важно беше, че бяха наети от неговата цел и стояха на пътя му. Не можеше да им позволи да живеят.
От върха на стълбището гласовете се чуваха по-силно и Река спря за миг, за да огледа бойното поле. Складът беше широк и слабо осветен, из него се движеха мъже.
— Побързайте, по дяволите! — силен, отчаян глас. — Нямам цяла нощ. Колкото по-дълго стоим тук, толкова по-вероятно е да ни открият.
Мъжът, който говореше, излезе на светло — беше нисък, със сатенени дрехи, вероятно с копринена подплата, а на ботушите му блещукаха златни катарами. Другите мъже бяха по-едри и по-зле облечени, но пък по-дейни. Шестима — четирима товареха чевръсто бъчви на една каруца, а двама пазеха със заредени арбалети. Бяха напрегнати и изплашени.
Добре.
Страхът е оръжие като всяко друго, понякога се оказва дори по-смъртоносен. Беше ясно кой е мишената, но Река трябваше да убие първо шестимата пазачи, бързо и ефикасно. Да ги обгърне като надигащ се прилив, да ги отнесе с течението.
Извади втория си нож. Спусна се надолу, като вземаше по две стъпала наведнъж, плавно, тихо, без да сваля очи от първата си жертва, но успяваше да следи и другите, в случай че го забележат. Мъжът го видя в последния момент, имаше време само да се ококори от изненада, преди Река да му разпори гърлото. Бързо и тихо. Пазачът се хвана за врата в отчаян опит да спре кръвта, която шуртеше по гърдите му, и издъхна. Вече не беше заплаха.
Река почти стигна до втората си жертва, когато някой го забеляза — висок слаб мъж в другия край на склада — но викът закъсня. Острието се плъзна лесно, между третото и четвъртото ребро, заби се в дробовете и от раната рукна кръв.
— Пази се! — извика слабият наемник, но другарят му вече падаше, притиснал ръка към гърдите си. И той не беше заплаха.
Двамата с арбалетите сигурно вече се прицелваха. Река имаше време колкото две вдишвания.
Но повече не му трябваше.
Друг мъж изпусна сандъка, който носеше. Река стигна до него, преди сандъкът да удари в земята, и две остриета се забиха едновременно — във врата и в слабините. Мъжът отвори уста да извика, но падна мъртъв.
Река чу отчаяния глас на целта си. Думите излизаха бързо, изкривени; без значение, не бе важно, той вече се носеше по водата, теглен от течението, тих под повърхността.
Високият слаб пазач се приближаваше, движеше се умело, свел меча си, готов за удар. Река чу издайническото звънтене на тетивата. Очакваше го, търпелив като въдичар на брега. Претърколи се напред, стрелата мина над главата му и той скочи на крака точно пред мъжа с меча, отбивайки с лявото острие атаката му. Дясното се плъзна в корема на пазача и кривна нагоре — към сърцето.
Мъжът изгъргори, сякаш се задави със собствените си вътрешности, и падна безжизнен. Река го сграбчи за ризата и го извъртя рязко наляво, когато чу и втората тетива да се освобождава. Стрелата се заби в гърба на мъртвия, но той вече бе изпуснал последния си дъх.
Река изтегли оръжието си от корема му, завъртя се и се хвърли към единия от стрелците. Ножът се заби в гърлото му, мъжът полетя назад и се блъсна в стената на склада. Разкривил грозно лице, той се засвлича бавно, като оставяше алена следа по камъка. Вече не беше заплаха.
Река чуваше последния наемник — пъхтеше отчаяно, докато се опитваше да сложи стрела в ложата на арбалета. Натисна с крак стремето, лъкът се изви — но не достатъчно. Наемниците вече не бяха на ниво.
Мъжът изкрещя от отчаяние, не смееше да вдигне очи от страх, че ще види мъртвите си другари. Почти комична гледка, но Река не знаеше милост… дори към смешниците.
Стрелна се бързо, нямаше защо да протака. Стигна до мъжа, който се бореше с арбалета си, дръпна главата му и запуши устата му с ръка. Видя сълза в едното око. Тя се спусна по бузата, когато острието се заби в сърцето и спря кръвта, спря течението. Вече не беше заплаха.