Вестителят на бурята

Маркъс кимна послушно, но още се усмихваше.

Тръгнаха от Доковете към Източната порта, придържаха се към сенките, подобно на плъхове, каквито си и бяха. Маркъс беше плътно до нея и скоро съмненията я напуснаха. Той се справяше добре, беше тих, невидим и не изоставаше. Ако не го познаваше, щеше да реши, че е роден за това, но очевидно не беше така. Тя бе родена за това — трябваше да имаш шесто чувство за тези работи, както казваше Фендер. Усещаше неприятностите, преди да са се случили, и знаеше кога жертвата е готова за обиране. За всеки бе очевидно, че Маркъс е нетърпелив, млад и предпазлив. Само времето щеше да покаже дали е роден за крадец.

Тя погледна през рамо и кимна окуражително на момчето, а то се усмихна. В тази усмивка Раг видя невинността и неопитността му. И съмненията отново я връхлетяха, но вече излизаха на Булеварда на кралете и тя се концентрира изцяло върху безбройните мишени, които се щураха пред нея.

Булевардът беше главна улица, която започваше от Каменната порта и стигаше до Гробницата на короните. Разделяше квартала на Северната порта от съседния при Източната и беше впечатляващ, обточен от стари статуи — от най-древните крале мечоносци, за чиито имена Раг нямаше никаква представа, чак до самия крал Каел, загледан към двореца, със сияйна дори нощем броня, с гордо и красиво лице. Раг не беше виждала краля отблизо, но ако статуята беше поне донякъде реалистична, той явно умееше да вдъхва респект. Това бяха неговите улици, управлявани по неговите закони и във всеки друг живот Раг би се радвала да им се подчинява. Но времената бяха трудни, а законите на крал Каел нямаше да я нахранят, така че вероятно трябваше да ги игнорира.

Рамо до рамо те преминаваха през тълпата. Група музиканти свиреше на струнни и духови инструменти и с общи усилия се опитваше да победи глъчката на множеството. Съвършената възможност за двама бързоръки. Когато прекосиха Булеварда и стигнаха до отсрещния тротоар, тя се беше сдобила с две кесии в пазвата. Щом бяха вече в относително безопасните сенки, Раг се обърна към Маркъс — още я следваше като вярно кутре.

— Видя ли? — попита го.

— Какво да видя? — отвърна той, после забеляза кесиите, които издуваха ризата ѝ. — О, не, не видях.

Тя поклати глава.

— Мислех, че си държиш очите отворени. Не сме дошли тук да се забавляваме, а да работим. Ако не си съгласен, връщай се в хана.

— Съжалявам. Ще се справя по-добре следващия път.

Раг го изгледа строго, но не задълго — изражението му я обезоръжи. Тя поклати глава и прегърна игриво главата му.

На сигурно в една странична уличка тя прибра кесиите в тесните си панталони и върза шнурчетата към примките под колана си.

— Добре, да вървим. Но този път се концентрирай.

Маркъс кимна и доби доста концентриран вид… прекалено концентриран.

— И опитай да изглеждаш спокоен. Не трябва да приличаш на отчаян, само ще привлечеш внимание.

Още едно кимване и чертите му леко се отпуснаха до празно изражение.