Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— И се образува кратер — замислено каза Стоун. — Доста по-голям от онзи, който би се получил, ако бомбата е била на повърхността.
— Но тук говорим за заровена бомба, нали? — обади се Грос и огледа лицата на останалите, сякаш чакаше колективно потвърждение.
— Бих искал да съм сигурен в това — бавно отвърна Гарчик. — При нормални обстоятелства тази част от уравнението се решава най-лесно. Но в случая имаме усложняващ фактор — наличието на голяма яма, изкопана преди взривяването на устройството.
— Нещо не следвам мисълта ти — объркано го погледна Грос.
— Не може да се каже дали бомбата е била заровена в пръстта, или е била сложена в корените на дървото — поясни Стоун и извърна глава към експерта. — Нали така?
— Да.
— Има ли някакво значение? — обади се Чапман. — При всички случаи бомбата е била заложена в парка, и то именно в тази дупка.
— Така е — съгласи се Грос. — Въпросът е как са го направили. Все пак говорим за „Лафайет“, а не за някаква задна уличка в Багдад.
Стоун бавно се огледа. Бомба и стрелба с автоматично оръжие на две крачки от резиденцията на държавния глава. Отговорът можеше да бъде само един.
— Някъде тук е действал предател — тихо промълви той.
— Ако премиерът не си беше изкълчил глезена, сега щеше да е мъртъв — мрачно добави Чапман.
— Въпросът е, че са успели да заложат бомба в парка „Лафайет“ — погледна я Стоун. — Точно срещу Белия дом, най-добре охраняваната сграда в света. Как са го направили?
18
Настъпи мълчание. Всички търсеха отговор на поставения въпрос. Пръв проговори Грос:
— Просто не виждам начин. Мястото е под двайсет и четири часово наблюдение, седем дни в седмицата.
— Вярно — кимна Гарчик.
— Но всички доказателства сочат, че случаят е именно такъв — каза той. — В тази дупка е била поставена бомба.
— Давате ли си сметка колко хора са участвали в операцията? — повдигна вежди Грос, местейки очи по лицата им.
— Като за начало ни трябва списък с имената на всички, които са копали дупката, за да засадят дървото — каза Стоун. — Обикновено тази дейност е в правомощията на Националната служба за поддръжка на обществените паркове, но се извършва и от други компании.
Грос извади мобилния си телефон, отдалечи се на няколко крачки и започна да набира.
— Какво става, след като определите какъв тип бомба е била използвана? — попита Стоун, обръщайки се към експерта.
— Залагаме я в проследяващата система за бомби и палежи, с която разполагаме. Тя има световно покритие. Бомбаджиите не обичат да се отклоняват от утвърдените формули и всеки работи със свой почерк. Причината е съвсем практична — открият ли действащ метод, предпочитат да се придържат към него.
— Защото в противен случай рискуват да се самовзривят — добави Чапман.
— Точно така. Те обичат да тестват устройствата си предварително, което е още един начин да стигнем до тях. Изобщо не им минава през ум, че една внимателна инспекция на кабели, ключове и прекъсвачи би им свършила същата работа. Материалите, от които е изработена бомбата, винаги действат безотказно. Проблемите идват само от свързването и захранването.
— Може би тези момчета просто обичат да взривяват за собствено удоволствие — предположи Чапман.
— Има такова нещо — съгласи се Гарчик. — Затова ние задължително ще вкараме данните за тази бомба в системата и ще видим дали почеркът се появява и другаде. Едва тогава ще имаме шанс да научим кой е нашият човек. Помня наизуст много почерци, но този не е сред тях.
— Друго? — попита Стоун.
— Засега това е всичко.
— Добре, благодаря. Ако научите нещо ново, веднага информирайте агент Грос.
Гарчик се отдалечи, а Грос прибра телефона в джоба си и се върна при тях.
— Току-що отприщих истински ураган — кратко съобщи той.
— Нека преговорим нещата още веднъж — предложи Стоун и за пореден път огледа ямата. — Коя е мишената?
Грос хвърли кос поглед към Чапман.
— Определено британският премиер — отвърна той.
— Той не е бил в парка — възрази Стоун.