Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— След като научила, че издирваме всички, които снощи са били в парка, мис Фрийдман се яви доброволно при нас — кратко поясни Грос.
— Трябва да призная, че бях шокирана от случилото се — загрижено поклати глава дамата. — Стрелбата започна точно когато стигнах на Ейч Стрийт. А после избухна и бомбата. Раменете й потръпнаха.
— Как разбрахте, че ФБР ви издирва? — попита Стоун.
— Една приятелка видяла по телевизията и ми се обади.
Стоун премести поглед към Грос.
— При такива ситуации ние търсим сътрудничеството на медиите — поясни агентът. — Това обикновено дава резултат.
— В моя случай определено беше така — добави Фрийдман.
— Предполагам, сте решили, че полицията би желала да разговаря с вас — рече Стоун.
— Да, разбира се. Въпреки че нямам особено голям опит в тези неща. Преди няколко години разбиха жилището ми и тогава беше първият ми контакт с полицията.
— Разкажете ни какво видяхте — подкани я Стоун.
— Дим и бягащи хора, които крещяха неистово — отвърна тя с леко потрепващ глас. — Никога през живота си не съм била толкова уплашена.
— Но преди това седяхте на една от пейките в парка, нали?
— Точно така.
— Не беше ли малко късничко?
— Офисът ми се намира точно срещу западната част на парка.
— На Джексън Плейс? — присви очи Стоун.
— Да. Повечето офиси там са на сътрудници на Белия дом. Аз се сдобих с моя офис по-скоро благодарение на късмета си. Снощи останах да работя до късно. В един момент излязох да се поразходя. Вечерта беше чудесна. Седнах на пейката и дори задрямах. Рядко ми се случва. Чувствах се абсолютно сигурна, защото знаех, че паркът е едно от най-безопасните места в града. — В усмивката й имаше тъжна ирония. — Но се оказа, че съвсем не е така… Кратката почивка внезапно се превърна в кошмар. За миг си помислих, че снимат филм.
— Само че куршумите и бомбата се оказаха истински — каза Стоун.
— Да.
— С какво се занимавате?
Тя се усмихна.
— Кои са най-често практикуваните професии на хората близо до Белия дом?
— Юрист или лобист — предположи Стоун.
— Познахте. — Тя кръстоса крак върху крак и придърпа полата си, но белите й бедра се оголиха за миг. От начина, по който го направи, Стоун стигна до заключението, че това е част от тактиката й по време на делови срещи, най-вече с мъже. Погледна към Грос и забеляза, че и на него му е направило впечатление. Видя и как Чапман театрално извъртя очи.
— Каква сте вие? — отново се обърна към Фрийдман той. — Юрист или лобист?
— На практика и двете.
Грос се покашля.
— А за кого лобирате?
Очите й се спряха на лицето на агента.
— Лобистите са най-наблюдаваните хора на земята. Ето защо списъкът с клиентите ми е публичен, но той няма нищо общо със снощните събития. Ако си бях тръгнала, вместо да седя на пейката, изобщо нямаше да съм тук.
— Но ние сме длъжни да проверим — поклати глава Грос.
— Проверявайте. Всичките ми клиенти са в публичния регистър. Нищо особено — обичайните фирми и търговски асоциации. Имам и клиенти от чужбина, но тяхната роля е незначителна.
— На кого се обадихте по телефона снощи? — попита Стоун.
Тя го погледна изненадано.
— Бях в парка — поясни Стоун. — А той е под двайсет и четири часово видеонаблюдение. На записите се вижда, че говорите по телефона.
— Охо, виждам, че Биг Брадър е жив и здрав — отбеляза тя и на челото й се появиха ситни бръчици. — Мога ли да попи там какво общо имат моите телефонни разговори?
— Много лесно можем да установим с кого сте разговаряли — обади се Грос. Но ако ни кажете, ще спестим време. Е, ако откажете… Изречението остана недовършено.
— Знам, знам сбърчи вежди тя. — Ако откажа, ще бъда включена в списъка на заподозрените. Говорих с един приятел…
Писалката на Грос увисна над разтворения бележник.
— Името му?
— Наистина ли трябва да го проверявате? Това е глупаво. Един приятел, и толкова.