Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— А може би е била с таймер — подхвърли Чапман. — Нагласили са го да се задейства точно по времето, когато премиерът би трябвало да прекоси парка, но не са предвидили, че разходката може да бъде отменена.
— В такъв случай трябва да приемем, че онзи „спортист“ е скочил в дупката случайно точно когато се е задействала бомбата — заяви Грос. — Само така се получава…
— Не се получава — тихо възрази Стоун. — Забравяте автоматичната стрелба. На кого е нужно да прибягва едновременно до обстрел и бомбена експлозия? А ако взривът не е бил задействан от разстояние, стрелците би трябвало да са наясно, че министър-председателят не е в парка.
— Не е задължително — поклати глава Чапман. — Сега ще ви го докажа.
Излязоха навън и тя посочи дърветата пред хотел „Хей-Адамс“.
— Ако стрелците действително са били в градината на покрива, онези дървета би трябвало да пречат на гледката им към парка. И какво се случва? Те чуват сирените, изчакват приближаването на кортежа и няколко секунди по-късно откриват стрелба, като предполагат, че премиерът вече е слязъл от колата и тръгва пеша.
Стоун не изглеждаше убеден.
— Нима твърдиш, че са прибягнали до толкова сложен план само за да стрелят на сляпо? — Той поклати глава. — На тяхно място аз бих поставил поне един наблюдател на подходящо място някъде в парка, който да вижда добре придвижването на премиера и да разполага със сигурно средство за комуникация. Не бих стрелял на сляпо по короните на дърветата, а по-скоро бих отменил операцията в момента, в който разбера, че разходка няма да има. Но ако все пак има, позицията ми ще бъде такава, че да не пропусна мишената.
— А те са пропуснали не една, а няколко мишени — отбеляза Грос.
— Загадката си е загадка — заключи експертът от БАТОЕ.
Стоун се обърна към него.
— Стив, вие как бихте постъпили, ако трябваше да активирате онова взривно устройство?
— При тези обстоятелства използването на пневматичен прекъсвач е доста проблематично. Имам предвид дупката, изкопана за новозасаденото дърво и заложената някъде наоколо бомба — може би в корените, може би сред клоните на короната. Наоколо копаят хора, които лесно могат да предизвикат случайна детонация. Но какво би взривило бомбата, ако я заровите в пръстта? Нещо трябва да задейства пневматичния прекъсвач. Не напразно устройствата от този тип се наричат „прекъсвачи под налягане“. Ето защо аз бих предизвикал детонация от разстояние. Мобилният телефон е най-подходящ за тази цел. Той работи със СИМ карта, а останалите му компоненти са серийно производство. Това означава, че можем да го възстановим и да потърсим откъде е бил закупен. Разбира се, в конкретния случай трябва да бъдат използвани два джиесема. Един, монтиран на бомбата като прекъсвач, и втори, по който се предава сигналът. Ние открихме останки от жици, част от транзистор, останки от пластмасова кутия и парченца кожа…
— Кожа ли? — възкликна Стоун.
— Да, съвсем малки. Десетина на брой. С някаква черна маркировка, която подсказва, че вероятно са били част от бомбата. Все още ги изследваме, но рано или късно ще разберем дали имат връзка с експлозията.
— Може би са част от маратонките на дебелака — подхвърли Чапман. — Те са били кожени, нали?
— Да, но цветът не съвпада. На видеото ясно личи, че маратонките му са сини.
— Черното може би е резултат от обгаряне — не се предаваше Чапман.
— Не. Останалата част от кожата е кафява и най-вероятно няма нищо общо.
— От всичко, казано дотук, излиза, че вие все още не можете да определите как е била детонирана бомбата, така ли? — попита Грос.
— Точно така.
— А защо изобщо се спирате на предположението, че тя е била заложена в онази дупка? Искам да кажа, ако се абстрахираме от пораженията наоколо?
— Елате, ще ви покажа — отвърна Гарчик и ги поведе към мястото на експлозията.
— Ако не греша, това е кота нула — посочи дупката той. — Дървото никак не е малко, но въпреки това е отхвръкнало като сламка.
Всички погледнаха в дупката, станала значително по-дълбока в резултат на взрива.
— Добре, какво търсим? — попита Грос.
Гарчик сви пръстите си в юмрук и рязко замахна надолу.
— Когато ударим водата по този начин, тя се пръска вертикално нагоре, от двете страни на ръката. Проста демонстрация на закона за изместване на течностите.
Същото се случва и при бомбата. Ако тя е над повърхността на земята, действа точно като юмрука. Взривява се едновременно надолу, встрани и нагоре. Но ако е заровена в земята, действието й е съвсем друго. Тогава енергията й ще бъде насочена предимно нагоре, защото останалите посоки за запълнени с пръст. Законът за най-слабото съпротивление.