Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Според теб как е била взривена бомбата? — обади се Грос.
— Има три основни неща — каза експертът. — За да направиш бомба, трябва да разполагаш с прекъсвач, батерия и експлозив. Тя може да се взриви по няколко начина, но основните са два — чрез таймер или чрез детонация от разстояние.
— В смисъл на присъствие на човек, който осъществява въпросната детонация? — попита Чапман.
— Да. А може да има и друг човек. На практика именно този „друг“ контролира бомбаджията и не му позволява да се разколебае. Поне при половината от самоубийствените бомбени атентати в Ирак има и трети участник в операцията.
— Бил си там, нали? — попита Грос.
— Четири пъти — кимна Гарчик. — И много се надявам да няма пети, ако трябва да бъда откровен.
— И тъй, къде е била бомбата? — върна ги в настоящето Стоун. — Прикрепена към тялото на нещастния шишко в анцуга?
— Според мен това е невъзможно — поклати глава Гарчик.
— Защо?
— Бил е при кучетата.
— Какво?! — зяпна Грос.
— Елате, ще ви покажа.
17
Насочиха се към мобилния команден център. Гарчик влезе пръв и включи апаратурата. Секунди по-късно вече гледаха видеозаписите от предишната вечер. В един момент агентът спря кадъра и посочи с пръст към екрана.
— Ето. Както ви казах, той отива право към кучетата. Всъщност към едното от тях.
Мъжът в анцуга бе влязъл в парка откъм северния му край и стоеше на крачка от двама униформени полицаи, единият от които държеше куче.
— Това куче обучено ли е да надушва експлозиви? — попита Чапман.
— Да. Собственост е на Сикрет Сървис. Не мисля, че техните кучета са по-добри от нашите, но съм убеден, че всеки, който мине толкова близо до обучено да надушва експлозиви куче, ще бъде незабавно арестуван. Няма значение къде е скрил бомбата. Кучето реагира по два начина: или побеснява и иска да се нахвърли върху нарушителя, или вдига пасивна тревога, като си сяда на задника. Но кучето, което виждате на екрана, не прави нищо.
— Освен това човек с бомба едва ли ще си позволи да мине толкова близо край подобно куче — добави Стоун. — Няма как да не допусне, че е обучено.
— Което означава, че тук не става въпрос за самоубиец — уточни Грос. — Бомбата по-скоро е била заложена в дупката.
— Това все пак е напредък — отбеляза Стоун. — Изключваме, че човекът в анцуга е носил взривно устройство.
— Може би прекъсвачът е бил пневматичен? — каза Чапман. — Той скача в дупката и бум!
— Възможно е. — Гарчик обаче не изглеждаше убеден. — Говорите за случайна детонация.
— Може би. Открихте ли доказателства за наличието на друг тип прекъсвач?
— Наоколо са пръснати милиони фрагменти и ние все още ги изследваме. На всичкото отгоре паркът „Лафайет“ се оказа истински резервоар на статично електричество.
— А статичното електричество може да взриви бомбата — добави Чапман.
— Точно така.
— Но когато човек си прави труда да вкара бомба в парк като „Лафайет“, защо не се е погрижил да я оборудва с по-надежден прекъсвач? — попита Грос.
— Не е изключено хората, които са заложили бомбата тук, да са били по-добри от онези, които са я изработили — отвърна Гарчик. — Това не е толкова невъзможно, колкото изглежда на пръв поглед. А може би взривателят е бил свързан с радиочестотен ключ, но нещо е попречило да бъде задействан.
— Човекът в анцуга е носил айпод, който може да е свършил тази работа — предположи Грос.
— Не е изключено.
— Но сигурни ли сме, че бомбата действително е избухнала в ямата за дървото? — попита Чапман. — Досега май само предполагаме, че това се е случило там.
— Анализите все още не са приключили, но по всяка вероятност е станало точно така — отвърна Гарчик.
— Значи приемаме експлозията за случаен инцидент — обади се Стоун.
Очите на всички се извърнаха към него.
— Трябва да е така — кимна Грос. — Защо иначе ще взривяват бомба, която не може да убие министър-председателя?