Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти за дискретността, Алекс — хладно го изгледа Стоун.
— Откога има тайни между нас, по дяволите? — обади се Рубън. — Забрави ли колко пъти съм ти покривал гърба, Оливър? И колко пъти ти си рискувал живота си за мен?
— Това се отнася и за всички останали — допълни Анабел.
— Този път е различно — възрази Стоун.
— Защо? — избоботи Рубън. — Защото са ти дали значка?
— Станал си част от онези, които ти съсипаха живота — безмилостно добави Анабел. — Нима не виждаш колко сме потресени? Особено след всичко, което се случи в Дивайн! Забрави ли, че бяха готови да те оставят да изгниеш в тамошния затвор?
— Ако не бяхте вие, това без съмнение щеше да се случи — призна с равен глас той.
— Защо тогава? — настоя Анабел.
— Трудно е за обяснение, както вече споменах. Всъщност не трудно, а невъзможно.
— Очакваме да се опиташ!
Чертите на Стоун се втвърдиха.
— Очаквате обяснения, които не ви дължа — отсече той.
Анабел го погледна така, сякаш я беше зашлевил. Кейлъб зяпна. Дори винаги лоялният Рубън изглеждаше зашеметен.
— Това обяснение ми беше достатъчно! — съвзе се Анабел, обърна се и излезе.
— Тя не го заслужава, Оливър — въздъхна Рубън. — Нито пък някой от нас.
— Така трябва да бъде, и толкова. Съжалявам, Рубън.
— Добре, ясно. Ще гледам да бъда налице за погребението ти.
Рубън също излезе. Кейлъб понечи да го последва, после спря и се обърна.
— За пръв път в живота си се радвам, че Милтън не е жив да те чуе — рече с треперещ глас той.
— Надявам се, че знаеш какво вършиш — промърмори Хари Фин и последва Кейлъб навън.
Ако не се броеше агент Чапман, в къщичката остана единствено Алекс.
— И ти ли ще ми кажеш, че греша? — погледна го мрачно Стоун.
— Не. Сигурен съм, че знаеш какво правиш, дори това да не ми харесва особено. Но в твоя сценарий за поставянето на бомбата има сериозен пропуск.
— Откъде знаеш какъв е сценарият? — попита той. — Доколкото ми с известно, ти не участваш в разследването.
— Технически с така, по човек дочува разни неща.
— Какво е погрешно в теорията ни? — обади се Чапман.
— Служебното куче на Сикрет Сървис е направило предварителна обиколка на парка.
— Кога по-точно? — остро попита Стоун.
— Не съм сигурен за точното време. Но ти вероятно си забелязал екип с кучета в северния край на парка, нали?
— Да, на видеозаписите — кимна Стоун.
— Едва ли допускаш, че са ги извели на разходка.
— Доколкото ми е известно, те покриват целия парк.
— В повечето случаи — да. С куче това не отнема много време.
— Което означава, че то би надушило бомбата, така ли? — обади се Чапман.
— Точно там е работата — въздъхна Алекс.
— Едва ли е само там! — гневно възкликна Чапман. — Защото проклетата бомба все пак избухна, нали?
— Просто ви казвам каквото знам. А сега май е време да си ходя.
— Не исках нещата да се развият така, Алекс — каза Стоун.
— Но те се развиха именно така, нали? Надявам се да се справиш, Оливър. Искрено се надявам.
Миг по-късно вече го нямаше. Моторът на колата му бързо заглъхна в далечината.
— Имаш добри приятели — меко промълви Чапман. — По всичко личи, че много те обичат.
— И аз ги обичам.
— Кои са те всъщност?
— Няма значение.
— Кой е този Милтън, за когото спомена дребничкият мъж?
— Приятел.
— Но мъртъв приятел. Как е умрял? Може би при инцидент?
— Не. Загина от едрокалибрен куршум.
Чапман понечи да каже още нещо, но в същия момент изжужа джиесемът на Стоун. Обаждаше се агент Грос от ФБР. Стоун мълчаливо го изслуша и изключи апарата.
— Открили са жената от парка — обяви той.
— Искаш да кажеш, че са я заловили? — попита с блеснали очи Чапман.
— Не. Появила се е във ФБР сама, абсолютно доброволно.
20
— Аз съм Мариса Фрийдман — представи се дамата в мига, в който двамата се настаниха срещу нея и Том Грос в един от вътрешните кабинети на Вашингтонското оперативно бюро на ФБР, което всички агенти наричаха просто ВОБ. Стоун отдели няколко секунди да я огледа. Сега, когато беше светло и помежду им имаше един-два метра, той реши, че тя е по-близо до трийсет, отколкото до четирийсет години. Малко по-висока от Чапман, с руса коса до раменете. Боядисана, разбира се. Блестящи сини очи, интересни, изящни черти, вирната брадичка и изразителни устни. Дрехите й бяха очевидно скъпи, но тя ги носеше с елегантна небрежност. Беше почти без бижута и грим.