Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Това не е случайност, а добре планирана операция — отсече Стоун.
Към тях се приближи мъж в защитно облекло и каска под мишницата, който се оказа агент Стивън Гарчик от БАТОЕ.
— Можем ли да отидем там? — попита го Грос.
— Няма нищо, което да ви убие — усмихна се Гарчик и кимна.
Стоун огледа конусните маркери. Бяха в два цвята — оранжев и бял. Оранжевите бяха повече, равномерно разпределени по цялата територия на парка. Докато почти всички бели бяха струпани в западния край.
— Оранжевите са бомбените осколки, а белите — намерените куршуми, така ли? — попита Стоун.
Гарчик кимна.
— Точно така. Парчетата от бомбата са много повече от куршумите.
— За какъв тип взривно устройство става въпрос, агент Гарчик?
— Наричайте ме Стив. Още е рано да се каже. Но съдейки по размера на осколките и пораженията върху статуята, бомбата явно е била доста мощна.
— С-4, семтекс? — обади се Чапман. — И двете субстанции са компактни, но причиняват сериозни щети.
— В случая щетите са доста по-големи от онези, които могат да причини пръчка ТНТ или половин килограм семтекс — отвърна агентът. — По-вероятно става въпрос за коктейл от компоненти, който представлява ужасно мощен експлозив. И който със сигурност не се използва от военните.
— Откъде знаете това? — попита Стоун.
— На видеото имаше бял дим — обади се Чапман. — Военните експлозиви са на базата на петрола и изпускат черен дим.
— Явно сте подготвена много добре — одобрително се усмихна експертът. — В момента все още събираме и идентифицираме отломките, като вземаме проби и от самата яма. — Той посочи два едри лабрадора, които изследваха терена на дълги каишки. — Това са. Рой и Уилбър. Специално обучените кучета все още са най-сигурните и най-евтини детектори на взривни устройства в света. За два часа всяко от тях може да сканира територията на цяло летище. А този парк ще обходят буквално за нула време. Никаква техника не може да се сравнява със способностите им да надушат остатъците от взрива.
— Впечатляващо — отбеляза Чапман.
— Няма машина, която може да се сравнява с кучешкото обоняние — продължи ентусиазирано Гарчик. — Човешкият нос притежава около 125 милиона клетки за миризма, но на нашите лабрадори са два пъти повече. Всички веществени доказателства ще бъдат изследвани в Научноизследователския център за пожари и взривни устройства в Мериленд. Едва тогава ще можем да кажем какво взривно вещество е било използвано.
— Някакви останки от дебелака в анцуга? — попита Стоун.
— Когато бомбата се взриви, осколките се пръскат на триста и шейсет градуса — обясни Гарчик. — Останки от тялото имаше както по околните дървета, така и по по-кривите на съседните сгради. На разстояние от две, дори три пресечки. Част от глезена на жертвата беше открит чак върху моравата пред Белия дом, а парченце от показалеца — върху купола на „Сейнт Джон“. Да не споменавам за тъкани, мозък и още какво ли не. Изобилен материал за снемане на ДНК проби, които скоро ще бъдат обработени. — Очите му се спряха на паркирания наблизо специализиран микробус. — Разбира се, първата ни работа беше да отцепим района и да пуснем кучетата…
— Срещу евентуални вторични удари — отбеляза Чапман.
— Именно. Тази тактика беше превърната в истинско изкуство на територията на Ирак и Афганистан. Взривява се бомба, хората се втурват да помагат и в този момент експлодира още едно взривно устройство, което ги ликвидира на място. Но тук не открихме нищо подобно — гордо добави Гарчик. — Нашите лабрадори са наистина изключителни, обучавани в специална школа. Те са в състояние да подушат деветнайсет хиляди различни експлозива на основата на петте основни групи експлозиви, включващи и химически компоненти. Подготвяме ги чрез храната, защото лабрадорите са нещо като сухоземни акули и налитат на всичко, което става за ядене.
— И никога не могат да бъдат заблудени, така ли? — попита Чапман.
— Ще ви го обясня по друг начин. Рой успя да открие блокче С-4 с размери десет на десет сантиметра, което беше увито в мръсни памперси, полети с кафе, опаковано в найлонов плик и поставено в циментова кутия, запечатана с пяна и скрита сред купища други вещи в един от нашите складове. Откри го за някакви си трийсет секунди.
— Как е възможно това? — учуди се Чапман.
— Миризмата се проявява на молекулярно ниво и не може да бъде изолирана с никакви средства. Пластмасата и металите се използват за изработката на различни контейнери, но не могат да спрат движението на молекулите, въпреки че са в състояние да съхраняват твърди тела, течности и дори газове. Молекулите на мириса са нещо съвсем различно и имат свойството да преодоляват всякакви прегради. Специално обучените кучета притежават безпогрешно обоняние. Никой досега не е успял да ги измами, повярвайте ми.