Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Разследваме бомбена експлозия на метри от Белия дом, мис Фрийдман. Всички детайли са важни. Няма нищо глупаво във въпроса, който ви зададох. Името на приятеля ви, моля! И темата на разговора!
— Той е просто един познат.
— Името му? — повтори с малко по-твърд глас Грос.
Веднага пролича, че това е последният любезен въпрос от негова страна.
Дамата се приведе напред и понижи глас:
— Вижте, мъжът, с когото разговарях, е женен…
— Ясно — кимна Стоун.
— И какво от това? — подхвърли със заплашителен тон Чапман.
— Ясно е, че не е женен за мен. Всъщност ние сме повече от приятели…
Процедурата с кръстосването на краката беше повторена, но вече не толкова успешно. Ръцете й леко потрепваха и вече не беше толкова самоуверена.
Стоун забеляза хладната насмешливост, с която Чапман наблюдаваше несполучливия опит за отвличане на вниманието. Този път дори Грос не погледна към бедрата й.
— Ние не се интересуваме от, хммм, семейното положение на приятеля ви — хладно уточни той.
— Много ви благодаря — отвърна Фрийдман и с облекчение се облегна назад.
— Но аз все още държа да науча името му и темата на разговора ви — хладно добави агентът.
— Добре — предаде се с въздишка тя. — Казва се Уилис Крафт, живее на Потомак. Разговаряхме за… някои лични неща.
— Може би съпругата му не го разбира? — презрително се усмихна Чапман.
Погледите на двете жени се кръстосаха, хладни и враждебни.
— Не дойдох доброволно в тази сграда, за да ме съдите за личния ми живот! — отсече Фрийдман и бавно отмести поглед от лицето на Чапман.
— Той изобщо не ни интересува — вметна Грос.
— В такъв случай защо настоявате за подробности?
— Вече споменах, че не проявяваме интерес към семейното положение на приятеля ви. Дайте ми адреса и телефона му, а в замяна аз ви обещавам да бъдем максимално дискретни.
Жената неохотно продиктува исканата информация.
Стоун я изчака да приключи и зададе следващия си въпрос:
— Мъжът в анцуга в парка?
— Да, видях го — каза Фрийдман. — Какво за него?
— Добре ли го огледахте?
— Не бих казала — сбърчи нос тя. — Направи ми впечатление, че е твърде дебел.
— А видяхте ли мъж в костюм с куфарче в ръка? — попита Стоун. — Намираше се близо до паметника на Фон Щойбен в северозападния край на парка.
— Не — поклати глава жената. — Там има доста дървета и беше тъмно, въпреки че паркът е добре осветен.
— Така е — съгласи се Стоун. — Но вие си тръгнахте горе-долу но същото време и се отправихте към Ейч Стрийт.
— Не съм го забелязала. Бях заета да търся в чантата си картата за метрото.
— Коя спирка? — бързо попита Стоун. — „Макферсън Скуер“ или „Фарагът Уест“?
— „Макферсън“. Тя е малко по-близо до парка. Живея във Фолс Чърч и винаги пътувам с метрото, тъй като нямам кола.
— Това означава ли, че изобщо не сте видели експлозията? — попита Грос.
— Точно това означава. Бях с гръб към парка. Когато започна стрелбата, аз просто се наведох и хукнах да бягам. Всички наоколо правеха същото!
— Усетихте ли откъде идва стрелбата?
Тя се замисли за момент.
— Всичко стана светкавично. Мислех единствено как да избягам. Но останах с чувството, че се стреля някъде отвисоко… Не знам, може би съм се лъгала.
— Погледнахте ли обратно към парка, когато бомбата избухна? — попита Стоун.
Тя кимна.
— Какво видяхте?
Фрийдман се облегна назад, сбърчи вежди и облиза устните си.
— Облак дим, от който излитаха пламъци. Много високи пламъци. Някъде около статуята на Джаксън в центъра на парка. Трудно е да бъда по-точна заради дърветата и тъмнината. Но беше някъде там.
— Някой бягаше ли от там? — попита Чапман.
— Вече ви казах, че всички бягаха, още когато започна стрелбата. А след избухването на бомбата затичаха още по-бързо. Помня, че видях двама полицаи с куче. Кучето лаеше, а те измъкнаха пистолетите си и хукнаха към парка. Не мога да се закълна, че беше точно така, защото бягах в обратната посока.
— А мъжът в костюма? — подхвърли Грос. — В онзи момент трябва да е бил някъде около вас.
— Може, но аз не съм го видяла.
— Ясно — каза Стоун. — Нещо друго?
— Усетих как земята се разтърсва. Бомбата трябва да е била доста мощна. Стори ми се странно, че при толкова полиция наоколо никой не е забелязал експлозива.