Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Но е трябвало да бъде. Точно по времето на взрива. Бомбата е била снабдена с часовников механизъм въпреки предположението на Гарчик. Задействала се е инцидентно, вероятно когато онзи човек е скочил в ямата.
— Подобни мисии изискват прецизност — възрази Стоун. — Дори когато детонация та е инцидентна, тя проваля целия план. Те отлично знаят, че няма да имат втори шанс, защото ще се вдигне тревога. А твоята теория не обяснява автоматичната стрелба.
— Да, разглеждана в тази светлина, тя няма кой знае какъв смисъл — призна агентът.
Стоун се обърна към Чапман.
— Продължаваш ли да твърдиш, че първоначално е била планирана разходка през парка? — попита той. — Кой ти каза?
— Хората от канцеларията на премиера.
Стоун насочи поглед към северния край на парка и направи опит да възстанови в съзнанието си всичко, което беше видял предишната вечер. Но по неизвестни причини някои от най-важните детайли му убягваха. Може би заради сътресението, а може би защото остарявам, призна пред себе си той.
Присъединиха се към Грос, който държеше да огледа градината на покрива на хотел „Хей-Адамс“. Оказа се, че дърветата действително не позволяват добра видимост към парка.
— Наистина са стреляли на сляпо — тръсна глава агентът. — Ако са имали наблюдател в парка, той щеше да ги предупреди, че министър-председателят не е там.
По плочките бяха разпръснати маркери, обозначаващи местата на намерените гилзи.
— Без съмнение ТЕС-9 — каза Грос. — Гилзите са повече от двеста, което означава залпова стрелба.
— Съгласен съм — кимна Стоун, без да отделя очи от пода. — Но въпреки това никой на долните етажи не е чул или видял нищо?
— Според мен много хора са чули и видели куп неща. Но дали могат да си ги спомнят правилно и да ги споделят с нас ефективно е съвсем друг въпрос.
— Ще сравниш гилзите с куршумите в парка, нали? — попита Стоун.
— Вече е направено — отвърна агентът. — Въпреки че едва ли имаше място за съмнение.
— Това е добре — каза Стоун. — Защото за всичко останало съмненията са много.
19
По-късно вечерта Стоун и Чапман потеглиха към гробището. Той зърна Анабел в момента, в който отвори входната врата. Беше се настанила на един стол срещу камината.
Тя стана да ги посрещне, а той покани вътре Чапман и я представи. Още преди да изрази учудването си от присъствието й, Анабел му протегна някаква книга на руски.
— Предполагам, че държиш да си я получиш — обяви тя. — Все още ли мислиш да пътуваш?
Стоун се намръщи и сведе поглед към книгата.
— Някои неща са лични, Анабел — каза той. — Аз винаги съм уважавал твоите.
— Хич и не се опитвай, Оливър — сряза го тя. — Не можеш да ме накараш да се почувствам виновна. Познавам те сравнително отскоро, но по моите изчисления едва не те изгубихме поне пет пъти през това време.
Чапман го погледна изненадано.
— Мислех, че отдавна не работиш — каза тя.
— Наистина е така — отвърна вместо него Анабел. — Можете да си представите какви са в момента шансовете му за оцеляване.
Стоун остави книгата на бюрото.
— Достатъчно възрастен съм, за да вземам решенията си без чужда помощ — обяви той. — А в отговор на въпроса ти ще кажа, че пътуването ми се отложи.
— Какво пътуване? — попита Чапман.
Стоун не й обърна внимание.
— Отново работиш за правителството, така ли? — втренчено го изгледа Анабел.
— Вече ти казах: достатъчно стар съм, за да вземам самостоятелни решения.
— Но защо, Оливър? След всичко, което ти причиниха!
— Права е, Оливър — разнесе се един глас зад тях. — Мисля, че заслужаваме отговор.
Обърнаха се едновременно. На вратата стояха Рубън Роудс, Хари Фин и Кейлъб Шоу.
— Имам чувството, че съм попаднала на Уотърлу Стейшън — отбеляза Чапман, докато мъжете влизаха в къщичката.
— Трудно е за обяснение — въздъхна Стоун.
— Дано не си се захванал с онази експлозия в парка — каза Анабел.
— Точно с нея се е захванал — обяви Алекс Форд, появил се последен на вратата.
— Боже мили! — възкликна Чапман. — Май е крайно време да си смениш ключалките!
Алекс пристъпи към камината и попита:
— Аз ли да им обясня, или ти ще свършиш тази работа?
— Какво да ни обясни? — попита Анабел.
— Днес Оливър получи официално назначение — със значка и съответните писмени правомощия. В момента той е пълноправен държавен служител, който работи съвместно с агент Чапман от МИ6 — дамата, която стои пред вас. Задачата им е да открият хората, опитали се да взривят британския премиер.