Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Грос наближаваше петдесет, беше малко по-нисък от Стоун, но доста по-пълен, е оредяла тъмна коса и мрачно изражение, което най-вероятно бе придобил само седмица след назначението си в Отряда за борба с тероризма.
— Тук сме, защото… — започна Стоун.
— Предупредиха ме по телефона — прекъсна го Грос. — Можете да разчитате на пълното ни съдействие. — Той погледна Чапман и добави: — Радвам се, че вашият премиер не е пострадал.
— Благодаря — отвърна тя.
— Някой да е поел отговорност? — попита Стоун.
— Все още не.
По пътя към мястото на експлозията Стоун обясни, че е бил тук по време на инцидента предишната вечер. Докато бяха в отсрещната сграда, броят на малките цветни конуси, маркиращи откритите веществени доказателства, беше нараснал значително.
— Разбира се, медиите ни захапаха здраво, въпреки че ги държахме на разстояние от местопрестъплението — навъсено рече Грос. — Голяма бъркотия. Наложи се да затворим и всичко в радиус една пряка около парка. Предизвикахме недоволството на много хора.
— Сигурен съм — обади се Стоун.
— Директорът организира пресконференция, на която каза твърде малко просто защото знаем малко. Оттук нататък с медиите ще се занимава заместник-директорът по ВМ — добави Грос, имайки предвид Отдела за връзки с медиите към ФБР. — Ние ръководим операциите, но с бомбата ще се занимава изключително БАТОЕ.
— Това означава ли, че според вас става въпрос за международна терористична акция? — изгледа го Стоун.
— Не бих казал — поклати глава Грос. — Но все пак вземаме под внимание близкото присъствие на британския министър-председател.
— Правилно — съгласи се Стоун. — Успяхте ли да изгледате видеозаписите на парка от снощи?
— Имам ги в мобилния център, но за съжаление проклетите камери са били повредени от експлозията. Малко съм изненадан, защото наоколо са поставени поне десет записващи устройства, собственост на най-малко пет различни агенции. Кой знае, може би бомбата е била устроена така, че да ги блокира…
Лицето на Стоун остана безизразно. Беше ясно, че ФБР не е получило достъп до нередактираните видеоматериали. Той остави разсъжденията си по въпроса за по-подходящ момент и попита:
— Източник на стрелбата?
Грос посочи северния край на парка.
— Градината на покрива на „Хей-Адамс“. Открихме голямо количество гилзи, предимно от ТЕС-9.
— Интересен избор на оръжие — отбеляза Стоун.
— Защо? — втренчи се в него агентът.
— Ограничен полезен обхват. Не повече от двайсет и пет метра. Което е по-малко от височината на позицията, от която са стреляли. С ТЕС-9 можеш да улучиш само мишена, която се намира директно пред теб.
— Явно затова не са улучили нищо.
— Но не открихте оръжия, нали?
Грос поклати глава.
— Как е възможно? — обади се Чапман. — Нима американските граждани се разхождат по улиците с автоматично оръжие просто ей така? Досега бях убедена, че това е измислица на британската преса.
— Все още не сме сигурни — отвърна Грос, после изпъна рамене и сърдито добави: — Не, американските граждани не се разхождат по улиците с автоматично оръжие. Служителите на хотела ни оказват пълно съдействие. Градината на покрива е популярна, но мерките за охраната й не са особено строги. Разбира се, запечатахме хотела до края на разследването. В момента всички гости са там. Разпитват ги наши хора.
— Как са били използвани оръжията? — попита го Стоун. — Дистанционно или човешки пръсти са натиснали спусъците?
— Няма следи от дистанционна употреба. Засега сме склонни да приемем, че става въпрос за ръчна стрелба.
— Споменахте, че сте запечатали хотела, нали?
— Да, но след известно време — призна Грос.
— Колко време?
— Тук беше пълен хаос, който продължи поне два часа. Запечатахме хотела едва след като открихме източника на стрелбата.
— От което следва, че нападателите са разполагали с достатъчно време да се измъкнат заедно с оръжията си.
— ТЕС-9, и то няколко на брой трудно биха останали незабелязани — възрази Грос.
— Ако знаеш какво правиш, можеш да разглобиш един ТЕС-9 за броени секунди и да го скриеш в куфарчето си — контрира го Стоун.
— Направихме каквото можахме — каза агентът.
— Може би някой от хотелските служители е забелязал гости с обемисти багажи — предположи Чапман.
— Едва ли — каза Грос. — Същия ден е приключила някаква конференция и много хора са изнасяли багажа си.