Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
Преследването набира скорост. Плячката на Зигруд завива наляво. Зигруд я следва. Плячката се мушва под порутените останки на голяма стена. Зигруд минава през друга дупка, но без да изпуска мъжа от поглед. Плячката — Зигруд е почти напълно сигурен, че мъжът изобщо не подозира за присъствието му — се затичва по паянтово стълбище и стига до покрива на стара църква. С няколко предпазливи стъпки Зигруд се качва след него, като скъсява дистанцията.
Стига до върха и надзърта през билото на покрива. Мъжът тича стремглаво към ръба, не дава никакъв признак, че ще спре. До ръба остават само десет метра, а той тича все така бързо, после седем, после два, а после…
Скача.
Сивото му палто се развява, ръцете му са протегнати, пръстите — разперени, после мъжът пропада към улицата долу и изчезва от погледа на Зигруд.
Зигруд смръщва вежди и тръгва към ръба.
Улицата е на повече от десет метра под него. Но тяло няма, нито някаква следа, че е било там. Няма и нищо, на което мъжът е могъл да скочи — стените под стряхата са без прозорци или издатини. Сякаш човекът е скочил и след това просто е…
Изчезнал.
Зигруд изсумтява. Това е неприятно.
Замисля се дали да не се спусне по стената, но решава, че рискът е неоправдан. Връща се по стълбището и излиза на улицата.
Там няма никого, нищо. Тази част на Баликов изглежда съвсем пуста, изоставена.
Навежда се и докосва паветата едно по едно. Всичките са с еднаква температура и изглеждат съвсем обикновени.
Въздъхва.
Работата с Шара Комейд е сблъсквала Зигруд с много изумителни събития и с десетки неща чудни, ужасяващи или странни. Ала нито едно от тях Зигруд не би определил като вълнуващо или вдъхващо страхопочитание. Него тези неща чисто и просто го дразнят.
Обръща се да поеме назад към посолството. И докато се обръща, го обзема изключително странно усещане.
Улицата наистина ли се е променила за миг? Промяна, доловена с периферното зрение? Изглежда невъзможно, но той е сигурен — само за секунда порутените фасади и изоставените домове са изчезнали и са се сменили с изящни небостъргачи, които се протягат златни и бели към висините.
Мъртви езици
На практика е невъзможно да се изчисли размерът на щетите, нанесени от Примигването.
И това не касае единствено разрушенията, които сами по себе си са били гигантски; не, става въпрос за това, че причинените от Примигването разрушения са от естество толкова странно и толкова сложно, че ние — сейпури, континентали и всеки, който го е преживял или е дошъл тук по-късно — не можем да проумеем какво е загубено.
Фактите обаче са прости, пък макар и по един повърхностен начин.
През 1639-та, след успеха си с първото убийство на Божество и унищожението на континенталните бази в Сейпур, Авшакта си Комейд, наскоро коронован за кадж, организирал малка флотилия и отплавал към Континента, който по онова време все още се наричал Свещените земи.
Свещените земи били напълно неподготвени за подобно действие — след като близо хиляда години били живели под крилото на Божествата, за тях било немислимо, че някой, още по-малко сейпурец, би дръзнал да нахлуе в Свещените земи или, което изглеждало още по-немислимо, да убие едно от Божествата. Свещените земи и останалите три Божества (три, защото Олвос и Колкан отдавна ги нямало) били силно разтревожени заради проточилото се отсъствие на Божеството Воортя, без да подозират, че Воортя и нейните войски са избити в Нощта на червените пясъци през 1638-ма. Затова когато недалече от южните брегове на Аханаштан била забелязана флотилия, Божествата реагирали бързо, смятайки, че се завръщат липсващите им приятели.
И това се оказало фатално. Каджът очаквал, че ще се стигне до битка на брега, затова бил снаряжил няколко от своите кораби със същата машина, с която убил Воортя. Божествата, от своя страна, били толкова разтревожени и нетърпеливи, че не друг, а самият Таалхаврас, техният водач, посрещнал флотилията на аханаштанското пристанище.
Записаните свидетелства на сейпурските моряци варират. Някои твърдят, че видели на пристанището „човекоподобна фигура, висока близо четири метра, с глава на сокол“. Други говорят за „гигантска статуя, смътно човекоподобна“, която успявала някак да се движи, макар да била покрита цялата със скеле. Трети казват, че видели само „лъч синя светлина от земята до небето“.
Така или иначе, Таалхаврас се появил, каджът насочил към него оръжието си и го поразил така, както бил поразил и Воортя.
Ала тъй като Таалхаврас бил богът-строител, всичко, построено от него, изчезнало в мига на смъртта му, а ако се съди по огромните щети, нанесени от Примигването, той бил построил много повече, отколкото човек може да си представи. В действителност Таалхаврас бил внесъл значителни промени в самия фундамент на континенталната реалност. Природата на тези промени е немислима и недостъпна за ума на обикновения смъртен. Така или иначе, в мига, в който тези промени изчезнали — нека си го представим като срутващи се подпори, носещи греди, колони и прочие, — самата реалност на Свещените земи се променила драстично.