Град на стълби [City of Stairs - bg]

Този нов поглед върху нещата кара Шара да се чувства предадена. Ефрем никога не е споменавал за това. „Нищо чудно, че усвои с такава охота основите на шпионския занаят — мисли си тя. — Вече е имал свои тайни, които да пази.“

Виня със сигурност е знаела за това. Противното би било немислимо. „А аз наистина ли искам да обърна тези камъни?“ — пита се Шара. Не за пръв път се оказва намесена в някой от лелините си проекти и всеки път досега си е затваряла, като разумен човек, очите.

Ала пред вътрешния ѝ взор се появява Ефрем, вдървен на кушетката в мазето на посолството, деликатното му лице изгубено в отоците на жестокия побой…

Нещо студено разцъфва в стомаха ѝ. „Ефрем… леля Виня ли те докара дотук?“

— Знаете ли какви артефакти е изучавал? — пита Шара.

— Каза, че искал да прегледа само книгите в склада и няколко неактивни предмета.

Шира кимва. Терминът ѝ е познат. „Активни“ предмети са онези с ежедневна употреба — кутия, химикалка, картина или нещо друго от този сорт, което притежава видими или прикрити вълшебни свойства. Картините на свети Варчек например са видимо вълшебни, защото фигурите се движат по платното, разхождат се и клюкарстват, докато чаршафите на Божеството Юков притежават не толкова видими вълшебни характеристики, поне докато не легнеш в застланото с тях легло и не се озовеш гол-голеничък на огрян от лунни лъчи плаж.

Но пресекне ли божествената сила, отговорна за магическите характеристики на тези предмети — тоест след като съответният бог умре, — в общия случай вълшебните свойства на предмета отслабват бързо и изчезват. Тези предмети се смятат за „неактивни“ — вече не са вълшебни, но въпреки това към тях трябва да се подхожда предпазливо.

— Не знам кои предмети е изучавал — казва Малагеш. — Не знам много за тези неща и не искам да знам. Всичко това е било организирано отдавна, във времената на каджа. И никой не е правил проучване на склада преди Пангуи. Той си даваше сметка за рисковете. Беше изключително добре информиран за онези неща. Предполагам, че е изчел и проучил достатъчно стари текстове, преди да прекрачи прага на Неспоменавания. Беше наистина внимателен. А нещата, които изнесе, съхраняваше и пазеше осторожно.

— Изнесъл е неща?

Малагеш свива рамене.

— Да, някои. Ако се съди по думите му, повечето предмети в склада са обикновен боклук, стари вещи. Освен това имало страшно много книги. А той търсел главно книги, така твърдеше. Направи внимателен подбор и се зае с проучването им извън… територията на склада. Предполагам, че атмосферата там е била доста потискаща.

„Сейфът“ — мисли си Шара.

— Според вас убийството му има ли нещо общо със склада?

— На пръв поглед изглеждат свързани — казва Малагеш. — Но лично аз се съмнявам. Както вече казах, за склада не се знае почти нищо. Комплексът бункери се охранява изключително строго. И не е имало проблеми. Според мен има куп други, много по-видими причини за убийството му.