![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
— Ами ако институциите на Баликов са в съучастие? — казва Шара.
Малагеш спира да дъвче пуретата си.
— И какво по-точно имаш предвид?
— Огледахме кабинета на професора. Някой го е претърсил преди нас, основно. Това едва ли би могло да се случи без знанието на някой в местната полиция. Голяма част от книгите му са били буквално разкъсани. Някой е търсил нещо.
— Какво?
— Не знам.
— И защо идваш при мен с този въпрос?
— Ами… Може би има връзка с конкретния обект на проучванията му.
Шара вади от джоба си пропуските, слага ги на плота на бюрото и ги плъзва към Малагеш.
Лицето на Малагеш се изопва. Тя вади пуретата от устата си, седи застинала миг-два, после оставя пуретата на бюрото.
— Ох, мамка му!
— Какво има? — пита Шара.
Малагеш сумти, видимо разстроена.
— Какви са тези пропуски?
— Посетителски баджове — отговаря с неохота Малагеш. — Закачаш ги на дрехата си, за да се вижда, че имаш право на достъп. Валидни са само една седмица, защото… ами, защото достъпът е силно ограничен. Явно е запазил изтеклите въпреки изричните указания да ги унищожи. Така става, като си имаш работа с цивилни.
— Достъп до… какво?
Малагеш побутва пуретата си.
— Мислех, че знаеш. Така де, всички знаят за складовете.
Когато чува това, Шара зяпва.
— Складовете? Тоест… Неспоменаваните складове?
Малагеш кимва неохотно.
— Те са истински?
Губернаторът въздъхва отново.
— Да. Да, истински са. — Почесва се по главата, после пак пъшка: — Ох! Мамка му!
— Показаха ми ги първата седмица, след като поех губернаторския пост — казва Малагеш. — Преди години. Тръгнахме с кола извън града. Не ми казаха къде отиваме. И после стигнахме до гигантски комплекс от бункери. Десетки. Попитах какво има вътре. Свиха рамене. „Нищо особено.“ Зърно, гуми, кабели, такива неща. Освен в един от бункерите. Той беше различен, макар да приличаше досущ на останалите. Камуфлаж един вид. Скрит на видно място. Много сме умни ние сейпурите. Така и не ми отвориха вратите. Казаха само: „Ето го. Тук е, съвсем истински. Най-добре ще е никога да не споменавате за него, да не мислите за него дори.“ Така и направих. Докато не дойде професорът, разбира се.
Шара я зяпа все така изумена.
— И… доктор Пангуи е ходел там?
— Дошъл беше да изучава история — казва Малагеш и вдига рамене. — Къде има повече история, отколкото в Неспоменавания? Точно затова… Точно затова е толкова опасен.
Шара седи и мълчи зашеметена. За всички в министерството Неспоменаваните складове открай време са нещо като глупава легенда. Единственият намек за съществуването им се намира в една кратка алинея на Световните регулации.
Всички предмети, включително на изкуството, или устройства, ценени от народите на Континента, следва да останат на територията на Континента, но да бъдат защитени чрез ограничено право на достъп, в случай че тези предмети или устройства пряко нарушават Регулациите.
А както знаят всички студенти, изучавали историята отпреди Великата война, по онова време Континентът буквално е бил залят от подобни неща. Преди каджът да нахлуе на Континента ежедневието на местните е било задвижвано, поддържано и подпомагано от безчет вълшебни предмети — чайници, които никога не се изпразват, ключалки, които реагират единствено на капка от кръвта на конкретен човек, одеяла, които осигуряват топлина и защита без значение какво е времето… Стотици такива примери се цитират в текстове, открити от сейпурите след Великата война. Разбира се, някои вълшебни предмети далеч не са били толкова безобидни.
Което повдига въпроса къде са всички тези предмети сега? И щом Божествата са създали толкова много вълшебни предмети и щом СР не позволяват на Сейпур (едно необичайно и прекомерно дипломатично решение според мнозина) да ги изнася от Континента, нито да ги унищожи, тогава къде са те?
И според някои отговорът може да е само един — че вълшебните предмети още са си там. Някъде на Континента, скрити грижливо. Прибрани на сигурно място, в складове толкова тайни, че не бива да се споменават.
Но това би трябвало да е невъзможно. В министерството, където всички си врат носа в работата на другите, изглежда немислимо някой да скрие такива големи и важни конструкции, нали така? Самата Шара никога не е виждала документ или друго, което да подсказва за съществуването им, а Шара е видяла доста покрай занаята си.