![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
За да намали напрежението, академията си бе създала традиция да провежда турнир по батлан в уикенда преди началото на семестъра. Турнирът бе станал толкова популярен, че родителите насърчаваха децата си да се готвят предварително и сериозно за играта, да изучават предишни партии и стратегии, като смятаха, съвсем погрешно, че едно добро класиране в турнира ще гарантира по-високи оценки и по-светло бъдеще за отрочетата им.
Шара Комейд, тогава на шестнайсет, не страдаше от подобни съмнения. Първо, беше дълбоко убедена, че е най-умното дете в академията, и второ — винаги се бе отнасяла с известно пренебрежение към батлан. Смяташе играта за твърде показна, игра, в която късметът има прекалено голяма тежест като фактор — способностите на играчите се променяха при всеки ход според това как се обърне зарът. Да, това правеше играта по-спонтанна, несъмнено, но и ограничаваше значително контрола на играча върху ситуацията. Винаги бе предпочитала товос ва, подобна игра, но с много повече мислене и с много по-бавно темпо, игра, която изискваше от участниците да мислят с няколко хода напред. Ала рядко имаше шанс да я играе — товос ва идваше от Континента и не бе популярна в Сейпур.
Ала наученото покрай товос ва имаше отношение и към батлан, поне до някаква степен, макар че за да елиминираш тежестта на късмета, трябваше да планираш много, много напред. Ако подходиш по този начин от самото начало на партията, лесно ще победиш всеки редови играч на батлан.
В онзи първи уикенд преди семестъра Шара разкъса противниците си като акула. Тя не печелеше, тя съсипваше другите играчи. Тъй като на практика печелеше игрите още в първата дузина разигравания, но трябваше да издържи и останалите три дузини, преди да бъде обявена за победител, бързо губеше търпение и се изпълваше с все по-дълбока неприязън към противниците си. Освен това не криеше презрението си — въздишаше, въртеше очи, седеше, подпряла брадичка на дланта си, и пъшкаше при поредния глупав ход на противника си.
Останалите студенти започнаха да я гледат с нескрита омраза. А когато се разбра, че е с две години по-малка от останалите първокурсници във „Фадхури“, омразата им се превърна в гняв.
Убедена, че ще спечели турнира, Шара изобщо не поглеждаше към данните за временния резултат. А когато най-сетне го направи, видя, че друг играч е дублирал постижението ѝ — ВОТРОВ.
Облегна се на стола си и огледа залата да го открие. Намери го лесно.
За нейна изненада той не беше сейпурец, а континентал — висок слаб и блед младеж със светлорижа коса и сини очи.
— Готов съм с хода си — каза противникът на Шара.
— Шшш — изшътка му Шара, загледана в момчето.
— Какво? — сопна се противникът ѝ.
— О, добре де — каза Шара и направи два хода, които най-вероятно щяха да му видят сметката още в следващия рунд. После отново се загледа в континентала.
Не беше необичайно богати семейства от Континента да изпращат децата си в Сейпур, за да получат образование. Така де, понастоящем Сейпур беше най-богатата нация на света, а Континентът все още бе твърде опасен. Момчето определено имаше аристократично излъчване — седеше отпуснато на стола си, сякаш хем се наслаждава на ситуацията, хем я намира за отегчителна, бъбреше с противниците си, подкачаше ги с усмивка, сякаш са в кафене, а не на състезание.
Момчето вдигна глава и видя, че Шара го гледа. Ухили се и ѝ намигна.
Шара се стресна и насочи вниманието си към дъската.
Накрая, след два часа игра и след като разби всички, Шара се озова на една маса с континентала. Бяха останали само те двамата. Всички останали — студенти, преподаватели и служители в академията — стояха наоколо и чакаха да видят последния сблъсък.
Шара оглеждаше с подозрение континенталното момче. То се усмихна широко, облегна се назад, изпука кокалчетата на пръстите си и каза:
— Нямам търпение да започна първата си истинска игра. А ти?
И започна да подрежда фигурите си.
— Не знам какво имате предвид — каза Шара, подреждайки своите.
— Хм. Щом казваш. Да те питам нещо. Чувала ли си някога за товос ва?
Нещо трепна в стомаха на Шара и тя се поколеба едва доловимо, преди да сложи следващата си фигура.
— В моята страна е много популярна — каза с усмивка момчето. — В Баликов даже има ежегоден турнир. Спечелих няколко, но не помня кои точно. Знам, че спечелих три един след друг.
Шара приключи с подреждането на фигурите си.
— Предлагам, сър — каза тя, — да не говорите, а да играете.
Той плъзна поглед по подредбата ѝ и се засмя.