Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
— Длъжна съм да попитам… Какво е чувството да те победи сейпурско момиче?
— Ти — каза младежът, докато подлагаше фигуративно врата си под брадвата — не си момиче.
Тя се поколеба, преди да направи следващия си ход. Какво искаше да каже континенталът?
Шара взе последната му фигурка. Студентите наоколо се развикаха одобрително, но тя почти не ги чуваше. „Поредната му игричка.“
— Преди да си попитал — ще се радвам да играем пак.
— Ами, честно да ти кажа — отвърна бодро той, — чукането ми харесва много повече.
Тя го зяпна изумена.
Той ѝ намигна, стана и отиде при приятелите си. Тя го проследи с поглед, после огледа студентите, които още ръкопляскаха и подвикваха.
Дали го бяха чули? И наистина ли беше казал онова? Възможно ли бе да го е казал?
— Кое е този? — попита тя, повишила глас да надвика врявата.
— Наистина ли не знаеш? — попита един от студентите.
— Да. Не знам.
— Сериозно? Не знаеше, че играеш с Воханес Вотров, най-богатото момченце на целия проклет Континент?
Шара впери поглед в празната дъска и се запита дали момчето не е играло някаква напълно различна игра през цялото време — не батлан, нито товос ва, а друга игра, която тя изобщо не познава.
Цифрите ѝ разказват играта.
Превела е голяма част от шифрованото съобщение на професора. Сега то гласи следното:
Ц*НТРАЛНА *ЛИЦА ****, БАНКА СВ*ТИ М***В**ВА, Л**ЕН СЕ*Ф ****, ??
Личен сейф, в банка. Банка с името на някакъв светец. Обичайно това би стеснило значително вариантите, но Централната улица в Баликов е много дълга, а почти всички банки носят името на светци.
Шара отлично знае, че почти всичко на Континента е кръстено на един или друг светец. Според сейпурските историци преди Великата война тук е имало приблизително седемдесет хиляди светци. Явно Божествата са канонизирали щедро този и онзи, считайки това си задължение за досадна формалност, която следва да се отхвърли без много мислене. След като СР влезли в сила, идеята да се сменят имената на куп градски институции — както и на цели градове и области, всички те наречени на Божество или Божествена креатура, — се оказала толкова депресираща в своята необозримост, че с цената на уж много голям компромис властите в Сейпур просто вдигнали рамене и се отказали. „Ако не се бяха отказали — мисли си Шара, — сега задачата ми щеше значително да се опрости.“
„Имената — мисли си тя, — имената винаги са проблем.“ Южното море например всъщност е на североизток от Сейпур, и е наречено така само защото го е кръстил Континентът, а имената, както Сейпур е установил от собствения си горчив опит, умират трудно и бавно.
Колкото до цифрите… Шара още не е стигнала до тях, само им е хвърлила един поглед. Всички цифри и числови символи по дефиниция са изключително трудни на древните езици — един фанатичен култ, славещ Божеството Юков например, отказва да признае числото седемнайсет, макар че нито един историк не е наясно с причината.
Сеща се за разговор, който е водила с доктор Пангуи в Аханаштан…
— Древните езици — каза той — са многобройни като звездите.
— Чак толкова? — попита тя.
— Древните континентали не са били глупави. Знаели са, че най-лесният начин да контролират останалите народи и начина им на мислене е като контролират начина, по който говорят. И когато онези езици отмрели, с тях изчезнали и съпровождащите ги начини на мислене, съпровождащият ги светоглед. Мъртви са и ние не можем да ги върнем.
— Да не сте от онези учени, които се опитват да съживят майчиния сейпурски език? — попита Шара.
— Не. Защото Сейпур е голяма страна и е имал много майчини езици. Подобни суетни и шовинистични мисии не представляват интерес за мен.
— Тогава защо си губите времето с проучвания?
Той запали лулата си.
— Всички ние реконструираме миналото си, защото искаме да разберем как се е стигнало до настоящето ни, нали така?
И въпреки това Пангуи я беше излъгал, беше я използвал, за да осъществи собствените си тайни цели…
Шара се връща към работата си, защото знае, че ще минат часове, докато постигне желания резултат, както и защото се надява, може би, че така ще се откъсне от спомените.
Бяха минали два месеца от началото на семестъра, когато го срещна отново. Седеше в библиотеката и четеше за политическите подвизи на Сагреша, първи лейтенант на каджа и почитана героиня от войната, когато усети, че някой е седнал на масата до прозореца.
Главата му беше наведена, къдравата му златисточервена коса хвърляше сянка върху челото му. Май никога не сядаше на стол нормално, ето и сега — приседнал почти на ръба и леко извит настрани, облегнал гръб назад, разтворил в скута си дебела книга за Тинадеши, инженерката, започнала строежа на железните пътища на Континента.