Град на стълби [City of Stairs - bg]

Шара отлично знае, че почти всичко на Континента е кръстено на един или друг светец. Според сейпурските историци преди Великата война тук е имало приблизително седемдесет хиляди светци. Явно Божествата са канонизирали щедро този и онзи, считайки това си задължение за досадна формалност, която следва да се отхвърли без много мислене. След като СР влезли в сила, идеята да се сменят имената на куп градски институции — както и на цели градове и области, всички те наречени на Божество или Божествена креатура, — се оказала толкова депресираща в своята необозримост, че с цената на уж много голям компромис властите в Сейпур просто вдигнали рамене и се отказали. „Ако не се бяха отказали — мисли си Шара, — сега задачата ми щеше значително да се опрости.“

„Имената — мисли си тя, — имената винаги са проблем.“ Южното море например всъщност е на североизток от Сейпур, и е наречено така само защото го е кръстил Континентът, а имената, както Сейпур е установил от собствения си горчив опит, умират трудно и бавно.

Колкото до цифрите… Шара още не е стигнала до тях, само им е хвърлила един поглед. Всички цифри и числови символи по дефиниция са изключително трудни на древните езици — един фанатичен култ, славещ Божеството Юков например, отказва да признае числото седемнайсет, макар че нито един историк не е наясно с причината.

Сеща се за разговор, който е водила с доктор Пангуи в Аханаштан…

— Древните езици — каза той — са многобройни като звездите.

— Чак толкова? — попита тя.

— Древните континентали не са били глупави. Знаели са, че най-лесният начин да контролират останалите народи и начина им на мислене е като контролират начина, по който говорят. И когато онези езици отмрели, с тях изчезнали и съпровождащите ги начини на мислене, съпровождащият ги светоглед. Мъртви са и ние не можем да ги върнем.

— Да не сте от онези учени, които се опитват да съживят майчиния сейпурски език? — попита Шара.

— Не. Защото Сейпур е голяма страна и е имал много майчини езици. Подобни суетни и шовинистични мисии не представляват интерес за мен.

— Тогава защо си губите времето с проучвания?

Той запали лулата си.

— Всички ние реконструираме миналото си, защото искаме да разберем как се е стигнало до настоящето ни, нали така?

И въпреки това Пангуи я беше излъгал, беше я използвал, за да осъществи собствените си тайни цели…

Шара се връща към работата си, защото знае, че ще минат часове, докато постигне желания резултат, както и защото се надява, може би, че така ще се откъсне от спомените.