![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
Докато следи плячката си, Зигруд се качва по тях. Мъжът и жената са избягали от университета, но преследването им е скучно — не са професионалисти, слепи са за изкуството на улицата. Карат се на висок глас, после шепнат, след това отново отварят гърла. Макар че се държи на разстояние, Зигруд чува част от разговора.
Мъжът казва: „Това можеше да се очаква. И ти го знаеш, предупредиха те.“ Жената отговаря, първо тихо, после с все по-силен глас, пришпорвана от яда си: „Появяват се, моля ти се, на работното ми място! Където съм по цял ден, където закусвам! Където от десетилетия мета подовете!“ После мъжът: „Знаеше, че има опасности! Знаеше го! И сега се разколебаваш? Нямаш ли вяра, жено?“ При което тя млъква.
Зигруд извърта единственото си око към небето. Толкова са некадърни, че му се повръща от тях. Защо ли изобщо си прави труда да се крие? Навил е червеното си палто и го носи под мишница, за да не привлича вниманието, но и без яркия цвят на палтото двуметров гигант като него трудно може да се слее с тълпата. Но Зигруд знае, че тълпите притежават някои характеристики на отделния индивид, имат своя собствена психика, свои навици, свой темперамент. Че несъзнателно формират определен модел — канали и коридори на движение, заобиколни маршрути около различни препятствия — и пак несъзнателно го нарушават, по начин, който изглежда организиран до степен на предварителна хореография, особено ако го наблюдаваш отстрани. Достатъчно е да се влееш на свой ред в тези модели, все едно се лепваш откъм пасивната страна на рибен пасаж, който се стрелка по океанското дъно. Тълпите, също като хората, никога не познават добре самите себе си.
Мъжът и жената спират пред някаква кооперация, килната леко на една страна и странно заоблена. Жената, пребледняла до сиво и крайно изнервена, кима, докато мъжът ѝ шепне последните си указания. После влиза в кооперацията. Зигруд е потърсил прикритие в една конюшня наблизо и си записва грижливо адреса.
— Хей! — Конярче се появява от един страничен вход. — Кой си ти бе? Какво пра…
Зигруд се обръща и го поглежда.
Конярчето се разколебава.
— Ъъ…
Зигруд му обръща гръб. Мъжът тъкмо тръгва. Зигруд излиза от конюшнята и тръгва след него.
Сега преследването става по-различно. Мъжът навлиза на бърз ход в квартал, който очевидно е пострадал тежко от Примигването, от войната или каквито там други катастрофи са сполетели града в онзи труден период от световната история. Бройката на стълбите се утроява и учетворява дори. Спирални стълбища се издигат и свършват внезапно насред празния въздух, някои само на три метра от земята, други на седем или десет. Нещо в тях навява усещане за кост, за извитите рога на някакво странно и огромно преживно животно. Тук-там по най-горните стъпала са се заселили птици и котки. На едно място гигантско базалтово стълбище разсича хълм и потъва тринайсет-четиринайсет метра вертикално в земята, подкопавайки основите на няколко малки къщи, чиито руини клечат под изнервящ ъгъл току на ръба на бездната.
За радост на Зигруд, плячката му не поема по нито едно от тези прекъснати стълбища, нито нагоре, нито надолу, а се придържа към улиците, които често са почти толкова шизофренични в подредбата си като стълбите. Зигруд волю-неволю оглежда сградите наоколо, които сякаш са се слели с други сгради — като играчки, сбутани на купчина от небрежно дете. От едната стена на масивна адвокатска кантора като грозна брадавица сгърчи четвъртинка от обществена баня. На места тези нахални израстъци са били подложени на некадърно отстраняване — по всичко личи например, че парче от магазин за обувки съвсем наскоро е било изтеглено от предишното си място във вътрешността на банка.