![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Свъсих вежди, жест, който ми се разминаваше пред нея.
– Може пък да предпочита спокойствието.
Тя се засмя тихо.
– Съжалявам, скъпи, но всяко момиче, което вписва името си за участие в Избора, търси изход именно от спокойствието.
– И с теб ли беше така? – почудих се на глас. Никога не обсъждахме появата ù в двореца. Темата поставяше странна граница помежду ни, която уважавах: аз бях отгледан в двореца, но тя беше избрала да заживее тук.
Тя спря и се обърна с лице към мен, дарявайки ме с топла усмивка.
– Влюбих се в лицето, което виждах по телевизията. Бленувах за баща ти, както сега хиляди момичета бленуват за теб.
Представих си я като младо момиче в Хондурагуа със сплетена на плитка коса, вперило поглед във въжделения образ на телевизионния екран. Представих си я дори как въздъхва, заговореше ли той.
– Всички момичета си мечтаят да станат принцеси – добави тя. – Да намерят своя любим и да носят корона... само за това можех да мисля в седмицата, преди да изтеглят имената. Не съзнавах, че всъщност е много по-сериозно. – Лицето ù притъмня леко. – Дори не си бях представяла под какво напрежение ще съм и колко ще ми липсва личното време. Но важното е, че се омъжих за баща ти и родих теб. – Тя погали бузата ми. – Така се сбъднаха всичките ми мечти.
Усмихна ми се, без да откъсва поглед от мен, но забелязах, че в ъгълчетата на очите ù започват да натежават сълзи. Трябваше да продължа разговора ни.
– Значи, не съжаляваш за нищо?
Тя поклати глава.
– За абсолютно нищо. Изборът промени живота ми, и то по възможно най-добрия начин. И именно за това искам да поговоря с теб.
Присвих очи насреща ù.
– Не разбирам.
Тя въздъхна.
– Някога бях Четворка. Работех във фабрика. – Тя разпери ръце пред себе си. – Пръстите ми бяха сухи и напукани, а под ноктите ми вечно имаше мръсотия. Нямах ценни контакти, нито високо обществено положение, изобщо нищо, с което да заслужа принцеската корона... а виж ме сега.
Продължавах да я гледам все така недоумяващо.
– Максън, това е подаръкът ми за теб. Обещавам да направя всичко възможно да видя момичетата през твоите очи. Не през тези на кралица или майка, а през твоите. Дори да се спреш на момиче от ниска каста, дори другите да я смятат за безполезна, винаги ще се вслушвам в твоите причини да я избереш. И ще направя всичко по силите си да те подкрепям.
След кратък размисъл проумях какво ми казваше.
– Да разбирам ли, че баща ми не е имал такава подкрепа? Нито пък ти?
Тя изправи рамене.
– Всяка от участничките ще има своите положителни и отрицателни качества. Някои ще съсредоточат вниманието си върху най-лошото в избраниците ти и най-доброто в отхвърлените, а ти ще се чудиш защо са толкова тесногръди. Но искам да знаеш, че аз съм до теб, какъвто и избор да направиш.
– Винаги си била до мен.
– Вярно е – потвърди тя, хващайки ръката ми. – И знам, че скоро някое момиче ще ме измести на заден план, както и трябва да бъде. Но любовта ми към теб никога няма да се промени, Максън.
– Нито моята към теб. – Надявах се да усеща искреността в гласа ми. Нищо не можеше да помрачи безусловното преклонение, което изпитвах към нея.
– Знам. – Тя ме подръпна леко и двамата се отправихме към залата.
Докато прекрачвахме прага, посрещнати от усмивки и аплодисменти, обмислях думите на майка си. Тя беше най-великодушният човек, когото познавах. Именно тази ù черта се стремях да развия в собствения си характер. А ако това беше подаръкът ù към мен, то навярно великодушието ù щеше да ми е по-необходимо, отколкото предполагах в момента. Майка ми не правеше нищо без причина.
Втора глава
Гостите се задържаха до много по-късно, отколкото ми се струваше подобаващо. Явно това беше поредното нещо, с което трябваше да се примиря: никой не искаше да си тръгва от празненство в двореца. Дори когато обитателите на двореца го искаха.
Поверих доста почерпения сановник от Германската федерация на грижите на един страж, благодарих на всички кралски съветници за подаръците им и целунах ръка на почти всяка дама, влязла през вратите на двореца. В моите очи дългът ми тук беше изпълнен и просто исках да прекарам няколко часа на спокойствие. Но докато опитвах да се изплъзна на неуморните купонджии, за мое щастие ме спряха чифт тъмносини очи.
– Цяла вечер ме избягваш – каза Дафни със закачлив тон и мелодичният ù акцент погъделичка ухото ми. В говора ù открай време имаше нещо музикално.
– В никакъв случай. Просто беше малко по-пренаселено, отколкото бях очаквал. – Надникнах към шепата останали гости, които явно възнамеряваха да посрещнат изгрева през прозорците на двореца.