Приключенията на Казанова

Ще имам още веднъж случай да говоря за Анчила преди смъртта й. В Лион тя беше тогава заедно с мъжа си, те се връщаха от Англия, където бяха имали голям успех в театъра „Хей Маркет“. В Лион тя се бе отбила само за удоволствие и щом се показа, видя в краката си цялата блестяща младеж, която изпълняваше всяко нейно желание, за да й се хареса. През деня имаше излети, вечер блестящи вечери, през нощта голяма фараонова банка. Държател на банката беше някой си дон Джузепе Марати, същият, с когото се бях запознал в испанската армия под името дон Бепе или Кадето, който няколко години след това си прибави името Афлисио, а по-късно завърши много зле. Тази банка спечели в няколко дни 300 000 франка. В един град с двор на подобна сума не би се обърнало никакво внимание, но в един град, който беше само търговски и индустриален, тя създаваше безпокойство сред всички глави на семейства и собственици. Затова черната банда оттатък Алпите трябваше скоро да помисли за своето заминаване.

В Лион един почтен човек, с когото се запознах при господин Дьо Рошбарон, ми оказа честта да бъда допуснат като участник във възвишените обреди на масонството. В Париж дойдох като ученик, а след един месец станах там калфа и майстор. Майсторството навярно е най-висшата степен на масонството, тъй като всички останали, които трябваше да постигна последователно, са само приятни изобретения, които имат символично значение, но не допринасят нищо за достойнството на майстора.

Никой човек в света не е в състояние да знае всичко, но всеки, който се чувствува надарен и който горе-долу може да прецени своите душевни способности, трябва да се стреми да научи колкото се може повече един млад човек с добър произход, който иска да опознае света и така нареченото висше общество и който не иска да остане по-назад от подобните си и да бъде изключен от участие във всички техни удоволствия, трябва да се посвети на така нареченото масонство, макар и само за да узнае поне повърхностно какво представлява то. Масонството е една организация за благополучие, която в някои случаи е служила също и като прикритие за престъпни и превратни действия. Но, господи! Та с какво не е злоупотребявано! Не сме ли виждали как йезуитите са въоръжавали под светата егида на религията отцеубийствените ръце на слепи фанатици, за да убиват крале? Всеки човек, чието обществено положение се отличава със заслуга, знание или богатство, може да стане масон, а такива са много! Е, как да приемем, че подобни организации, чиито членове си налагат сами закона да не говорят никога за политика, религия и правителство, които си служат в речите само с морални или детински символи — как може, казвам, да се приеме, че такива организации, които даже правителствата могат да считат за свои създания, изглеждат опасни до такава степен, щото владетели и папи да се боят от тях и да ги преследват. Впрочем с последното съвсем не се постига целта и папата с цялата си безпогрешност не ще попречи масонството да добие чрез преследването едно значение, което може би то не би постигнало никога без него. Подмолната дейност лежи в природата на човека, всичко, което се представя на масите в една тайнствена форма, ще възбужда винаги любопитството и ще печели съмишленици, макар хората да са напълно убедени, че под воала често се крие едно нищо. И така: аз съветвам всеки млад човек с добър произход, който иска да види света, да стане масон. Същевременно бих му препоръчал да бъде внимателен при избора на ложата, защото макар че в ложата лошото общество не може да упражнява съществено влияние, все пак такова общество може да се срещне там и кандидатът трябва да се пази от опасни връзки. Който влиза като масон само за да се запознае с тайните на ордена, трябва много да се страхува, че ще остарее, без да постигне целта си. Наистина, има една тайна, но тя се пази в такава степен, че никога не е била изказвана или доверявала някому. Който разглежда нещата повърхностно мисли, че тайната се състои от думи, знаци или докосвания, или, че великата дума става известна чак при най-висшата степен, се заблуждава. Който отгатне тайната на масонството — а тя се узнава само чрез отгатване, стига до това познание само чрез често посещение на ложите, чрез размисъл, преценяване, сравняване и заключаване. Той не поверява тайната даже и на най-добрия си приятел в масонството, защото знае, че няма никакъв смисъл да му я пошепне на ухото, тъй като не би имал никаква полза от нея, след като не е могъл да я отгатне сам, както него. Той мълчи и тайната винаги остава тайна.