Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Денят преваляше; късното следобедно слънце се показа на небето далеч на запад и освети мястото му срещу палатката. Опосум примижа. По ръцете му потече пот. Нищо. Цял ден нищо. Той бе обиден… Не, повече от това — бе отвратен! На какво заприличваше работата му? Определено не беше единствен в своето — как да го изрече… в своето свързано с нея любопитство? Реши да разиграе наново пристиганията и заминаванията за деня в търсене на насока. Някоя издайническа грешка или подробност. След като си припомни многото отделни движения, погледи и мимики на преминалите, той реши, че го е открил. Жена.

Цивилна. Жена на офицер — съпруга или любовница. Седем пъти нейните задачи и привидно произволни размотавания я бяха довели в близост до стените на палатката. А походката и стойката й! Тя не беше от ония, които следват стана. Всеки път се правеше, че е дошла да съзерцава битката, но прекарваше повече време в проучване на шатрата и стражата й, отколкото в гледане на запад. Наистина жалко — повече обучение и опит и щеше да бъде почти незабележима.

Опосум леко се повдигна на пръсти, за да запази краката си подвижни, и прекара пръсти по дръжките на пъхнатите в ръкавите ножове. Върни се, малка госпожице. Коя си ти? И още по-важно — за кого работиш?

Той чакаше. Шумът на сражението заглъхна. Рояци вестоносци идваха и отпътуваха. Беше ли спечелил някой проклетата досадна битка? Предположи, че те са я спечелили. Събра се тълпа от хората от стана, от ранени и прислужници, удържани на разстояние от имперската гвардия. Да, от въодушевените усмивки на всички той си рече, че трябва да са победили. А ето я и нея. Той тръгна подире й, обвит в отблъскващи вниманието завеси от Мокра.

Той не можа да усети на около й да проблясва някой издигнат Лабиринт. Известно време тя зяпаше на запад, хвърляше погледи към имперската палатка, после си тръгна към стана. Слабичка. Удоволствие бе да я гледаш. Дълга черна коса. От време на време Опосум не бе единственият, който я заглежда. Пътят й я отведе обратно до офицерските палатки. Не видя някое нейно движение да издава, че е усетила присъствието му. Тя влезе в шатрата на доста нископоставен офицер, може би лейтенант, вдигна навеса и го спусна след себе си. Опосум се спря до съседната палатка. Виж ти. Това я издаваше. Нямаше начин такъв талант да се примири с някой лейтенант. Само походката й заслужаваше капитан. Възможно най-незабележимо той огледа около палатката и надзърна вътре. Нямаше действаща магия от Лабиринт, която да може да усети. Тя си седеше вътре. Много добре. Той спусна любимите си остриета в ръце. Време е да си заслужи заплащането.