Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Улен ужасено гледаше как вълната на имперската лека пехота поглъща участък след участък от разпръснатия строй на Лигата. Дори сетската колона, нападнала тежката имперска кавалерия, не можеше да направи много за спиране на кръвопускането. Отпред, морантите и талийската фаланга бяха напреднали с удара от хвърлянето на мунициите, но оставаше прилична част от имперския строй, включително и знамето на Меча. Това беше. Двете страни можеха да направят толкова. И двете страни бяха вкарали всичките си резерви. Скоро нередовните части щяха да могат отново да съсредоточат стрелбата си. Докато гледаше, още едно хвърляне на муниции удари застаналата срещу Златните моранти имперска фаланга и опълчението около нея. Имперските войници не се помръднаха. Улен трябваше да признае вдъхновената им твърдост.

След няколко нападения сетите прогониха имперската кавалерия от бойното поле. Много яркоцветни и бляскави унтански фамилни знамена бяха паднали в ръцете на водача на пристъпите. Същият човек, Дивака, се отдели от колоната заедно с малък отряд и се върна при позицията на Улен. Той спря коня си и копитата му изтропаха. Предницата на животното бе покрита с кръв и пяна. Дългите и късите копия на ездача ги нямаше. Липсваше и една бойна брадва, вероятно счупена. Доспехите му бяха разкъсани на бедрата и блестяха там, където ударите бяха одраскали желязото. Шлемът бе изчезнал и кръв покриваше врата му. Ръкавиците бяха потъмнели от кръв и мръсотия. Дивака явно не обръщаше внимание на рани, които биха повалили всеки друг.