Каменният кръг [bg]

— Не е чума — казах, докато се борех да се освободя. — И няма да рискувам живота си. Пусни ми ръката, проклет шотландецо!

Той ме пусна, но блокира стълбата и ме загледа кръвнишки.

— Чуй ме — казах аз търпеливо. — Не е чума; почти съм сигурна, че е тиф — заради обривите. Не мога да го прихвана, ваксинирана съм.

Моментно съмнение прелетя по лицето му. Въпреки обясненията ми все още бе склонен да смята микробите и ваксините за нещо като черна магия.

— Тъй ли? — попита скептично. — Е, тогава сигурно, но все пак…

— Виж — започнах, като търсех думи. — Аз съм лекар. Те са болни и аз мога да им помогна. Аз… просто… ами трябва, това е!

Ако се съди по ефекта му, изявлението ми не беше особено ясно. Джейми вдигна вежда, приканвайки ме да продължа.

Поех дълбоко дъх. Как можех да обясня… нуждата, необходимостта да помогнеш? Франк го разбираше по своя си начин. Сигурно имаше начин да накарам и Джейми да разбере.

— Дала съм клетва. Когато станах лекар.

Веждите му подскочиха.

— Клетва ли? — повтори той. — Каква клетва?

Бях я изричала на глас само веднъж. И все пак имах копие в рамка в кабинета си; Франк ми го беше подарил, когато завърших медицина. Преглътнах с усилие, затворих очи и го прочетох от паметта си.

В името на Аполон — лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да ги давам на когото и да било. Ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление. Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам болен, като се пазя от всякаква зла умисъл и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Отворих очи и видях, че ме гледа замислено.

— Ами… части от нея са просто традиционни — обясних аз.

Ъгълчето на устата му потрепна леко.

— Разбирам. Е, първата част звучи доста езически, но ми хареса онова, дето няма да съблазняваш никого.

— Така си и помислих — отвърнах сухо. — Добродетелта на капитан Ленард е в безопасност с мен.

Той изсумтя и се облегна на стълбата, после прокара ръка през косата си.

— Така ли се прави сред лекарите? — попита ме той. — Длъжни сте да помогнете на всеки, дори на врага?