Каменният кръг [bg]

Тя вдигна очи и в светлосините им дълбини се криеше изумление.

— Мислеше си, че това на мен ми пречи — каза с почуда. — Опита да се махне и рече, че няма да ме види повече. Е… — сви рамене и отметна коса. — Аз се погрижих за това. — Погледна ме право в очите, стиснала ръце в скута си.

— Просто не исках да го споменавам, в случай че не знаеш. Но след като знаеш… ами не се тревожа заради Фъргъс. Той казва, че знае какво да прави и много ще ми хареса, след първия или втория път. Но мама не ми каза така.

— А какво ти каза тя? — попитах с интерес.

Малка бръчка се появи между русите вежди.

— Ами… — започна бавно Марсали, — не става дума какво точно каза… макар че когато ѝ казах за Фъргъс, ми наприказва какви ужасни неща ще направи той с мен, защото е живял с курви и е роден от курва… а защото… тя се държеше така.

Сега лицето ѝ беше съвсем розово и сведе очи към скута си, където пръстите ѝ усукваха плата на полата. Вятърът от прозореца развя няколко руси кичурчета над главата ѝ.

— Когато за първи път прокървих, тя ми каза какво да правя и че това било част от проклятието на Ева и трябва да се примиря. Аз попитах какво е туй проклятие? И тя ми прочете от Библията как свети Павел казва, че жените са ужасни, мръсни грешници заради онова, което е сторила Ева, но все още могат да бъдат спасени чрез страдание и раждане на деца.

— Никога не съм имала високо мнение за свети Павел — отвърнах аз и тя ме погледна стреснато.

— Но той е в Библията! — изтъкна, шокирана.

— Както и още много други неща — отвърнах сухо. — Чувала ли си историята за Гидеон и дъщеря му? Или за онзи човек, който изпратил жена си да бъде изнасилвана до смърт от тълпа главорези, за да не хванат него? Все Божи хора, като Павел. Но давай, продължавай.

Тя ме гледа зяпнала за миг, после затвори уста и кимна, малко замаяна.

— Ами мама каза, че когато стана за женене и се омъжа, трябва да знам, че жената е длъжна да прави каквото иска съпругът ѝ, без значение дали ѝ харесва. И изглеждаше толкова тъжна, като ми го казваше, че… Помислих си, че дългът на жената сигурно е ужасен, и като знам какво казва свети Павел за страданието и раждането на децата…

Спря и въздъхна. Аз седях тихо и чаках. Тя продължи на пресекулки, сякаш не можеше да намери думи.

— Не помня баща си. Бях на три, когато англичаните го отведоха. Но бях достатъчно голяма, когато мама се омъжи — за Джейми — и виждах как е между тях. — Тя прехапа устна, не беше свикнала да го нарича по име.

— Татко… Джейми… беше нежен, мисля; винаги беше добър с мен и Джоан. Но виждах как се свива мама, когато я хванеше през кръста и я дръпнеше към себе си. — Тя захапа устната си отново и продължи: — Виждах, че я е страх; тя не искаше да я докосва. Но не разбирах от какво се страхува, той не беше направил нищо страшно, поне пред нас — и затова си помислих, че сигурно е нещо, което правят в леглото, когато са сами. С Джоан все се питахме какво ли може да е; мама никога нямаше белези по лицето и ръцете и не куцаше — не беше като Магдален Уолъс, чийто съпруг винаги я бие, когато е пиян в пазарен ден, — затова не мислехме, че татко я удря.

Марсали облиза устни, пресъхнали от соления въздух, и аз бутнах каната с вода към нея. Тя кимна в благодарност и си наля чаша.

— Затова си помислих — продължи, като гледаше струята вода, — че сигурно е защото мама е родила деца — има нас — и знае, че пак ще е ужасно, и затова не иска да ляга с… Джейми, защото я е страх.

Тя отпи, остави чашата и ме погледна право в очите, вирнала предизвикателно брадичка.

— Аз те видях с татко — рече тя. — Само за миг, преди той да ме види. И… и мисля, че на теб ти харесва това, което той ти прави в леглото.

Отворих уста и пак я затворих.

— Ами… да — казах немощно. — Харесва ми.

Тя изсумтя доволно.

— Ммфммм. И ти харесва да те докосва, виждам го. Ами тогава. Ти нямаш деца. Чувала съм, че има начини да не заченеш, само че май никой не ги знае, ама ти трябва да ги знаеш, защото нали си лечителка и тем подобни.

Наклони глава на една страна, вгледана в мен.

— Искам бебе — призна ми, — но ако трябва да избирам между него и това да ми е хубаво с Фъргъс, избирам Фъргъс. Така че няма да има бебе… ако ми кажеш как.

Прибрах къдриците зад ухото си и се зачудих откъде да започна.

— Ами — казах и поех дълбоко дъх, — нека започна с това, че аз съм раждала деца.