Каменният кръг [bg]

— Дай ми малката кутия от шкафа ей там — каза ѝ, като посочих вратичките над главата ѝ. — Да, тази. — Някои френски акушерки правят чай от мирика и валериана — казах аз, докато ровех из медицинското си сандъче. — Но е доста опасен и не е особено надежден. Според мен.

— Липсва ли ти? — попита внезапно Марсали. Аз я погледнах стресната. — Дъщеря ти? — Лицето ѝ беше неестествено безизразно и аз подозирах, че този въпрос е свързан повече с Лери, отколкото с мен.

— Да — отвърнах простичко. — Но тя е голяма, има си свой живот. — Буцата в гърлото ми се завърна и аз сведох глава над кутията, за да скрия лицето си. Вероятността Лери да види Марсали отново не беше по-голяма от вероятността аз да видя някога Бриана; но това не беше мисъл, върху която исках да се спирам.

— Ето — казах и извадих голямо парче пречистен сюнгер. Взех един от тънките хирургически ножове от капака на кутията и внимателно го разрязах на няколко тънки парченца, около три на три инча. Потърсих пак в кутията и открих малко шишенце масло от вратига, с което внимателно накиснах едно от квадратчетата под любопитния поглед на Марсали.

— Добре — казах. — Важно е количеството масло, което се използва. Ако нямаш масло, натопи го в оцет — дори във вино, в краен случай. Сложи парченцето сюнгер вътре в теб, преди да легнеш с мъж — не забравяй да го направиш и първия път, забременява се и от веднъж.

Марсали кимна, широко отворила очи, и докосна леко сюнгера с показалец.

— Да? И… и после? Пак ли го вадя или…

Трескав вик отгоре, заедно с внезапното накланяне на кораба, когато сви главните платна, сложи край на разговора ни. Нещо се случваше.

— Ще ти кажа по-късно — казах аз, бутнах към нея сюнгера и шишенцето и тръгнах към коридора.

Джейми стоеше с капитана на кърмата и гледаше наближаването на голям кораб зад нас. Беше вероятно три пъти по-голям от „Артемида“, с три мачти и истинска гора от въжета и платна, по които като бълхи по чаршаф подскачаха малки черни фигурки. Бял дим се носеше след него, явно след изстрел на оръдие.

— По нас ли стреляха? — попитах изумена.

— Не — отвърна мрачно Джейми. — Само предупредителен изстрел. Искат да се качат на борда.

— Могат ли? — попитах капитан Рен, който изглеждаше по-мрачен от обикновено, и извитите надолу устни бяха потънали в брадата му.

— Могат — каза той. — Няма да им избягаме при такъв слаб вятър в открито море.

— Какви са? — Знамето се развяваше на главната мачта, но не можех да го видя срещу слънцето на това разстояние, изглеждаше съвсем черно.

Джейми ме погледна безизразно.

— Британски боен кораб, сасенак. Седемдесет и четири оръдия. Най-добре слез долу.

Това беше лоша новина. Британия вече не воюваше с Франция, но отношенията между двете страни не можеха да се нарекат сърдечни. И макар че „Артемида“ беше въоръжена, тя имаше само четири дванайсетфунтови оръдия; достатъчни да отклонят малки пиратски кораби, но не можеха да се мерят с боен кораб.