![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво искат от нас? — попита Джейми капитана. Рен поклати глава, пълното му лице бе все така мрачно.
— Ами сигурно не им достигат хора, виж им такелажа… и предната палуба — отбеляза неодобрително, втренчен в кораба, който вече ни настигаше. Погледна към Джейми. — Могат да вземат нашите моряци, които са англичани… което сигурно е половината екипаж. И теб, господин Фрейзър… освен ако не искаш да се представиш за французин?
— По дяволите! — прошепна Джейми. Погледна ме смръщен. — Не ти ли казах да слезеш долу?
— Каза ми — отвърнах и не слязох. Приближих се до него, не откъсвах очи от бойния кораб, където тъкмо спускаха малка лодка. Един офицер, с позлатена куртка и шапка с ширит, слизаше в нея.
— Ако вземат британските моряци — попитах аз капитан Рен, — какво ще се случи с тях?
— Ще служат на борда на „Морска свиня“… — Той кимна към бойния кораб, който имаше фигура на риба с дебели устни на носа — като част от Кралската флота. Може да ги освободят, когато стигнат пристанище… но може и да не ги освободят.
— Какво? Значи могат да отвличат мъже и да ги принуждават да служат като моряци просто ей така? — Тръпка на страх премина през мен при мисълта, че могат да отведат Джейми.
— Могат — каза капитанът. — И ако го направят, много трудно ще стигнем до Ямайка с половин екипаж. — Обърна се рязко и тръгна напред, за да посрещне лодката.
Джейми ме хвана за лакътя и стисна.
— Няма да вземат Инес или Фъргъс — каза той. — Те ще ти помогнат да намериш Младия Иън. Ако ни отведат… — при тези думи ме прободе болка… — ще отидеш в къщата на Джаред в Шугър Бей и ще го търсиш оттам. — Погледна ме и ми се усмихна. — Ще се срещнем там — каза той и пак стисна лакътя ми. — Не знам след колко време, но ще дойда при теб.
— Но ти можеш да минеш за французин! — възразих аз. — Знаеш го!
Погледна ме за миг, поклати глава и се усмихна леко.
— Не, не мога да им позволя да отведат хората ми, а аз да остана и да се крия под френско име.
— Но… — понечих да възразя, че шотландските контрабандисти не са негови хора, не им дължи вярност, но спрях, защото осъзнах, че няма смисъл. Те може да не бяха негови роднини или селяни и вероятно един от тях бе предател, но той ги беше довел тук и ако ги отведяха, щеше да тръгне с тях.
— Не се тревожи, сасенак — каза ми тихо. — Ще се оправя, по един или друг начин. Но мисля, че сега е най-добре да се казвам Малкълм.
Потупа ръката ми, после я пусна и тръгна напред с изпънати рамене, за да посрещне съдбата си. Аз го последвах, по-бавно. Когато лодката се изравни с кораба, видях как капитан Рен вдига изумено вежди.
— За бога, какво е това? — промърмори той под нос, когато една глава се появи над перилата на „Артемида“.
Младежът беше на двайсетина години, но с изпито лице и приведени от умора рамене. Униформената му куртка му беше твърде голяма, облечена върху мръсна риза, и той залитна леко, когато палубата на „Артемида“ се люшна под него.
— Вие ли сте капитанът на този кораб? — попита англичанинът, очите му бяха зачервени от умора, но само с един поглед успя да различи Рен сред тълпата мрачни мъже. — Аз съм Томас Ленард, изпълняващ длъжността капитан на кораба на Негово Величество „Морска свиня“. За бога — каза той дрезгаво, — имате ли хирург на борда?
След като предпазливо му предложиха чаша портвайн, капитан Ленард обясни, че на „Морска свиня“ избухнала някаква зараза преди четири седмици.
— Половината екипаж е болен — каза той, като избърса една алена капка от брадичката си. — Изгубихме вече трийсет мъже и като че ли ще изгубим още много.
— А капитанът? — попита Рен.
Слабото лице на Ленард се изчерви леко.
— Капи… капитанът и двамата старши лейтенанти умряха миналата седмица, хирургът и помощникът му също. Аз съм трети лейтенант. — Обясни той едновременно изненадващата си младост и превъзбуденото си състояние; да се окажеш внезапно отговорен за голям кораб с екипаж от шестстотин души с върлуваща зараза на борда — това можеше да разтърси всеки.
— Ако на борда има човек с медицински опит… — Гледаше с надежда ту капитан Рен, ту Джейми, който стоеше до писалището леко смръщен.
— Аз съм хирургът на „Артемида“, капитан Ленард — обадих се от прага. — Какви са симптомите на хората ви?
— Вие? — Младият капитан се обърна и се втренчи в мен. Челюстта му увисна и показа набраздения език и жълтите зъби на човек, който дъвче тютюн.