![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Тиф е — казах на капитана. Бях сигурна, доколкото бе възможно без микроскоп и кръвни проби.
— О? — Изпитото му лице остана тревожно. — Знаете ли какво трябва да се направи, госпожо Малкълм?
— Да, но няма да е лесно. Болните трябва да се отведат горе, да се измият добре и да легнат на чист въздух. Освен това е важно храненето; трябва да са на течна диета — много вода — преварена вода, изключително важно е! — и да се мокрят, за да се потуши треската. Най-важното е да се избегне заразяването на останалите. Ето какво трябва да се направи…
— Направете го — прекъсна ме той. — Ще ви дам възможно най-много хора, за да ви помагат; на вашите заповеди са.
— Е — казах аз, като огледах със съмнение обкръжението си. — Мога да започна и да им кажа как да продължат, но ще е доста работа. Капитан Рен и съпругът ми трябва да продължат пътя си.
— Госпожо Малкълм — каза сериозно капитанът. — Ще ви бъда вечно признателен за всяка оказана помощ. Ние също бързаме към Ямайка и ако не спасим останалите от екипажа от тази ужасна болест, никога няма да стигнем до острова. — Говореше изключително сериозно и аз усетих съжаление към него.
— Добре — казах с въздишка. — Изпратете ми десетина здрави моряци за начало.
Излязох на палубата и отидох до перилата, за да помахам на Джейми, който стоеше зад руля на „Артемида“ и гледаше нагоре. Виждах ясно лицето му, въпреки че беше далече; изглеждаше притеснен, но се усмихна широко, когато ме видя.
— Слизаш ли? — извика, свил шепи.
— Не още! — извиках аз. — След два часа! — Вдигнах два пръста, за да ме разбере, ако не ме е чул, и отстъпих от перилата, но не и преди да видя как усмивката му увяхва. Беше чул.
Надзиравах изнасянето на болните на палубата и моряците, които трябваше да съблекат мръсните им дрехи, после ги измиха с маркучи и морска вода от помпите. Слязох в камбуза и давах нареждания на готвача и персонала на кухнята относно храната, когато усетих някакво движение на палубата под краката ми.
Готвачът, с когото говорех, вдигна ръка и затръшна капака на шкафа зад него. После бързо грабна една тенджера, която подскочи от рафта, набучи огромен свински бут върху един шиш в долния шкаф и се завъртя да затвори капака на кипящото котле над огъня.
Взирах се изумена в него. Бях виждала Мърфи да изпълнява същия странен балет, когато „Артемида“ рязко променяше курса.
— Какво… — попитах, но замълчах и тръгнах към горната палуба с всички сили. Бяхме потеглили; големият, солиден кораб „Морска свиня“ се движеше, усещах вибрацията през носа, когато хвана вятъра.
Изскочих на палубата и видях платната над главата си, опънати, а „Артемида“ бързо се смаляваше зад нас. Капитан Ленард стоеше до кормчията и гледаше към „Артемида“, докато помощникът крещеше команди на мъжете над нас.
— Какво правиш? — изкрещях аз. — Ах ти, проклето копеленце, какво става тук?
Капитанът ме погледна много смутен, но стиснал упорито челюст.
— Трябва да стигнем до Ямайка възможно най-скоро. — Бузите му бяха зачервени от силния морски вятър, но и от смущение. — Съжалявам, госпожо Малкълм… наистина съжалявам, но се налага…
— Никакво но! — изкрещях яростно. — Спирай! Трябва! Хвърли проклетата котва! Не можеш да ме отвличаш така!
— Съжалявам, но се налага — отговори той. — Мисля, че ще имаме нужда от вашите услуги, госпожо Малкълм. Не се тревожете — добави, в опит да ме успокои. Посегна сякаш да потупа рамото ми, но размисли. И отпусна ръка до тялото си. — Обещах на вашия съпруг, че армията ще ви осигури настаняване в Ямайка, докато „Артемида“ пристигне там.
Той се отдръпна при вида на лицето ми, явно изплашен, че мога да го нападна — и не без основание.
— Как така си обещал на съпруга ми? — попитах аз през стиснати зъби. — Искаш да кажеш, че Дж… господин Малкълм е разрешил да ме отвлечеш?
— Е, не… Всъщност не. — Капитанът като че ли намираше разговорът ни за доста напрегнат. Извади мръсна кърпа от джоба си и попи челото и тила си. — Опасявам се, че той беше непреклонен.
— Непреклонен, тъй ли? Е, аз също! — Тропнах с крак по палубата, като се целех в пръстите му, но пропуснах само защото той пъргаво отскочи назад. — Ако мислиш, че ще ти помогна, проклет похитител такъв, хубаво си помисли отново!
Капитанът прибра кърпата и стисна зъби.
— Госпожо Малкълм. Принуждавате ме да ви кажа това, което казах и на съпруга ви. „Артемида“ плава под френски флаг, с френски документи, но повече от половината ѝ екипаж са англичани или шотландци. Можех да принудя тези мъже да служат тук… и имам огромна нужда от тях. Вместо това се съгласих да ги оставя там в замяна на вашите медицински умения.