За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
[
←4
]
Либаний (ок. 314—393 г. пр. н. е.) — древногръцки реторик и писател, автор на 64 речи за политическия и обществения живот.
[
←5
]
Аристид (ок. 540—467 г. пр. н. е.) — атински държавник и прославен военачалник.
[
←6
]
Ксенофонт (ок. 430—359 г. пр. н. е.) — древногръцки историк, привърженик на идеите на Сократ. Неговата «Елинска история» е източник на богата историко-географска и етнографска информация.
[
←7
]
Тит Ливий (ок. 59 г. пр. н. е. — 17 г. н. е.) — римски историк, написал история на Рим от 142 книги.
[
←8
]
Дионисий Халикарнаски (IV в. пр. н. е.) — древногръцки историк и литературен критик. Написаната от него 20-томна история на Рим представлява възхвала на римските държавни порядки.
[
←9
]
Солон (ок. 638—588 г. пр. н. е.) — атински поет и законодател причислен към кръга на «седемте мъдреци». Провежда демократична реформа на конституцията, насочена срещу едрите земевладелци (евпатриди).
[
←10
]
Цицерон (ок. 106—43 г. пр. н. е.) — велик римски оратор, писател, философ и мислител, активна фигура в политическия живот. Занимава се с проблеми на философията, реториката и морала.
[
←11
]
Говорейки за аристокрацията, Монтескьо винаги има пред вид Венеция.
[
←12
]
Антипатър (II в. пр. н. е.) — древногръцки философ-стоик.
[
←13
]
Демитрий Фалернски (ок. 350 г. пр. н. е.) — атински държавник и законодател в демократичен дух. Автор е също така на морални трактати, реторични съчинения, басни.
[
←14
]
Демостен (ок. 384—322 г. пр. н. е.) — известен атински оратор и реторик, политически мислител. До нас са дошли 61 речи, които дават богата информация за атинското законодателство, нрави и идеали.
[
←15
]
Ханибал (ок. 247 г. пр. н. е.) — велик картагенски държавник и военачалник, провел реформи, насочени срещу олигархиите и съдействуващи за развитието на земеделието и търговията.
[
←16
]
През XVII—XVIII в. изразът «порядъчен човек» означава човек от аристократичен произход.
[
←17
]
Аристотел (ок. 384—322 г. пр. н. е.) — древногръцки философ, учен-енциклопедист, създател на логиката. Най-важни негови съчинения са «Метафизика», «Политика», «Етика» и др.
[
←18
]
Ликург — виден законодател, основоположник на спартанската конституция, обществена и военна система. За него пръв пише Херодот.
[
←19
]
Монтескьо има пред вид утопичния роман «История на севарамбите», написан от Верса д’Але през XVII в. в духа на социалните идеи на Просвещението.
[
←20
]
Полибий (ок. 201—118 г. пр. н. е.) — древногръцки историк, пътешественик и политик, описал възхода на Рим.
[
←21
]
Теофраст (ок. 370—286 г. пр. н. е.) — древногръцки философ, най-известният ученик на Аристотел. Съчиненията му дават представа за възгледите на древните философи, а книгата му «Характери», от морално-философско естество, е една от най-популярните книги през древността.
[
←22
]
Плутарх (ок. 48—120 г.) —древногръцки философ и биограф, известен с моралните си трактати, реторични съчинения и животоописания на гръцки и римски държавници. Оказва силно влияние върху европейската философска мисъл — Рабле, Монтен, Русо и др.
[
←23
]
Страбон (ок. 64 г. пр. н. е. — 21 г. н. е.) — виден историк и географ на древния свят, автор на 17-томна география, която дава ценни исторически, географски и етнографски сведения.
[
←24
]
Сенека (4 г. пр. н. е. — 65 г. н. е.) — най-видният представител на римския стоицизъм, оратор и държавник. Разработва морални проблеми, които свързва със задачите на обществото и държавата. Неговите «Диалози» са важен източник за историята на стоицизма.
[
←25
]
Бантам — държава на остров Ява, основана през XVI в. и завладяна от холандците през XVIII в.
[
←26
]
Боден, Жан (1530—1596) — виден френски философ и икономист, теоретик на държавното право.
[
←27
]
Император Август е лишил сенаторите, консулите и губернаторите от правото да носят оръжие.