Ковачница на мрак

— Да, сър.

Изведнъж й хрумна, че в Калат Хустаин и неговата жена, Торас Редоун, вижда възможна съдба за себе си и Кагамандра Тюлас. Двамата, изглежда, не знаеха много един за друг и бяха доволни да остане така. Това, че Калат не знаеше какво мисли жена му за вярата и накъде ще поведе легиона си, й се стори жалко, а в този случай — потенциално пагубно.

— И последното — каза Калат Хустаин, — ще заобиколиш Карканас. Прехвърли реката надолу по течението и избегни всякакъв контакт с гарнизони или отряди на легиони.

— Сър, бих могла да потърся годеника си в града, макар и само на връщане от лагера на легион Хуст.

— Би могла, но няма да го направиш. Карканас скоро ще се превърне в паяжина. С една безразлична господарка в центъра й предвиждам стълпотворение на… мъжкари, всеки жаден за прегръдката й.

— Сър, аналогията ви намеква, че който победи, накрая ще бъде изяден… от Майка Тъма. Тази победа изглежда странна.

Той изсумтя.

— Да. Странна е, нали?

Последва мълчание и Фарор Хенд вече се чудеше дали не я е освободил.

Тогава Калат заговори:

— Беше недоволна, когато Ян Шейки си присвоиха отговорността за азатанаи. Предполагам, че вече съжаляват за нахалството си.

Тя си спомни за Капло Дриим с неговото високомерие, както и застрашителното присъствие на магьосник Реш.

— Би било удовлетворително да се мисли така, сър. Но пък по волята на азатанаи техният речен бог беше възкресен.

— Точно така, и с това допълнително уязвяване на амбициите им, Страж, обзалагам се, че името ви е било прокълнато неведнъж.

— Сър, намеквате за цинизъм у братята и сестрите на култа.

— За песимист по природа ли ме смяташ, Страж? Може би си права. Докато капитан Финара Стоун е заета с разговори с майка Шеканто, прецени шейките. Ще ценя високо мнението ти за тяхната решимост.

— Сър, вече съм на мнение, че легионът на Урусандер ще съжали за това, че настрои шейките против себе си.

— Ако разчитат на неутралността на Стражите, наистина ще съжалят.

Фарор Хенд се смълча стъписана, а след това кимна.

— Ние заведохме Т’рисс при шейките, сър. Вярно е. По-скоро аз, тъй че трябва да нося някаква отговорност за всичко, което се случи.

— Едва ли. Азатанаи тръгна да търси аудиенция с Майка Тъма. Щеше да го е постигнала рано или късно и без да я придружава някой.

— Но щеше ли да е възкресила речния бог, ако не се беше срещнала с шейките?

Той сви рамене.

— Това никога няма да разберем. Заблуждаваме се, ако си въобразяваме, че действаме в живота с някакво подобие на власт над това, което предстои, и би трябвало да сме благодарни за унижението. Защото ако беше другояче, ако наистина всяко събитие в историята се насочваше от нашите ръце, отдавна щяхме да сме изоставили всякаква претенция за добродетелност. Всеки триумф нямаше да е нищо повече от изравняване на везните в отговор на собствените ни престъпления в миналото. — Махна с ръка, сякаш в пренебрежение не само към думите си, но и към цялата история с множеството й горчиви истини.