Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру влезе вътре и Винси възкликна:
— А, ти ли си? Тъкмо щях да затварям. Ще вечеряш ли със семейството ми?
— С удоволствие — отвърна Ру. — Каква е тази тайнствена бележка, която ми изпрати?
Винси отиде до вратата, заключи и кимна на Ру да го последва в задната стая.
— Две неща. Както посочих в бележката, преди седмица тук пристигна търговец от Квег. Капитанът е… бързаше да се освободи от една стока и когато я видях, веднага се сетих за теб.
Взе една продълговата кутия и я отвори. Вътре имаше елегантна брошка от рубини, подредена като за подарък. Ру не беше виждал такова нещо, но Хелмут му бе споменавал за подобни вещи и той без колебание каза:
— Това е крадено.
— Във всеки случай търговецът бе готов да вземе каквато и цена да му предложа, преди да си замине за Квег.
— Колко плати за това? — попита Ру.
— Какво те засяга? — Джон го погледна подозрително. — Струва ли нещо?
— Ще ти струва живота, ако някой квегански благородник открие, че подаръкът, предназначен за любовницата му, е у теб — каза Ру. — Виж, ще трябва да прехвърля това нещо с кораб до Източната провинция, ако го взема от ръцете ти. Никой благородник от Западните владения не би подарил това украшение на жена си, за да го носи на прием, където биха могли да срещнат пратеник от Квег, който евентуално би разбрал откъде идва тази красива вещ.
— Как ще разберат? — Джон изглеждаше разколебан.
— Това е белязано украшение, Джон. — Ру посочи камъните. — Има пет шлифовани рубина и десетина по-малки, но и те са изрязани по същия начин. Тази кутия е…
Той я обърна.
— Виж тук. — Посочи линия от символи, издълбани в дървото на кутията.
— Не чета квегански — каза Джон.
— Да бе — каза отегчено Ру. — Не ме лъжи, Джон. Винси не е име от Кралството. Какво е това, съкращение ли?
— От Винсентий — усмихна се Джон. — Дядо ми е избягал квегански роб, който е запазил фамилията на господаря си. — Той погледна името на ювелира върху кутията. — Това е направено по поръчка на лорд Васарий от Секай Грацианий, майстор ювелир. Ще вземем нова кутия.
— Шлифовачът познава тези скъпоценни камъни като децата си и сигурно ще пусне известие, че са откраднати — рече Ру. — Ако се появят някъде на запад от Даркмоор, до месец ще се знае кой ги притежава и от кого са закупени. Ще започне преследване. Единственият начин да си запазиш гърлото цяло, е да спреш да ме разиграваш и да кажеш колко си платил за това.
— Десет хиляди жълтици. — Джон май не се стряскаше от опасността.
— Стига де — засмя се Ру.
— Добре де, пет хиляди.
— Не те чух — каза Ру. — Та какво каза?
— Хиляда златни монети.
— И откъде намери хиляда златни монети? — попита Ру.
— Имах си спестявания.
— Закъде пътуваше този капитан? Към Кеш или към Свободните градове?
— Не знам — каза Джон. — Той бързаше. Откраднал кутията преди да разбере колко трудно ще е да пласира контрабандната стока. — Повдигна рамене. — За него загуба, за нас — печалба.
— Виж какво ще направим — каза Ру. — Или ще получиш две хиляди златни монети сега, или ще ти дам… една трета, когато успея да го пласирам на изток. Но ще трябва да чакаш.
— Предпочитам да взема златото сега — каза Джон.
— Може — каза Ру и измъкна от блузата си тежка кесия. — Мога сега да ти дам сто и платежна полица. Златото е в Крондор.
— Това не е „златото сега“, Ру.
— Добре, да направим така — сто в брой и две хиляди срещу полица.
— Дадено. Следващия месец имам път до Крондор и ще протестирам полицата.
— Занеси я в канцеларията, ще наредя да ти я заплатят. Или ако искаш, ще ти открием кредит.
— Ха, че по този начин ти можеш да караш търговците да повишават цените срещу подкуп, а ти самият да закупуваш стоките с намаление.
— Джон, защо не дойдеш да работиш за мен? — засмя се Ру.
— Какво искаш да кажеш?
— Позволи ми да купя този мизерен магазин и да го затворя. Вземи семейството си, доведи го в Крондор и открий там магазин за мен. Ще ти плащам повече, отколкото изкарваш тук. Само си разпиляваш таланта в Сарт.
— Крондор ли? — каза Джон. — Никога не съм мислил да живея в голям град. Остави ме да поразмисля.
— Наистина помисли — каза Ру. — Отивам в хана. По-късно ще дойда у вас за вечерята. С мен е и братовчед ми.
— Доведи го — каза Джон. — И можем да поговорим и по другите въпроси, които повдигнах.
— Добре — съгласи се Ру и излезе от магазина. Чувстваше се добре. Можеше да му отнеме един-два месеца, но това украшение с рубините можеше да му донесе пет хиляди жълтици чиста печалба.
— Доста се забави — каза му Дънкан, докато Ру се качваше в каруцата.
— Струваше си — отговори Ру.