Спомен за светлина

Всичко се изсипваше върху тях. _Всичко._ Всички проклети преливащи шараи като че ли се бяха съсредоточили върху Височините наведнъж. Хората му имаха Айез Седай, поставени да пазят драконите, но както изглеждаше, им беше доста трудно да отбият _това_!

Атаката продължи сякаш цяла вечност. Когато затихна, Юно надигна глава. Няколко от проклетите дракони бяха на парчета, а Алудра и драконирите се мъчеха да съберат останките им и да опазят другите. Талманес викаше, хванал главата си с окървавена ръка. Юно извади восъка от ушите си - а бе май му беше опазил слуха - и се затътри към него.

- Къде са проклетите ви Айез Седай? - извика му. - Нали уж трябваше да спрат това!

Имаха петдесетина, със заповед да пресичат сплитовете във въздуха или да ги отбиват настрани, за да опазят драконите. Бяха заявили, че ще могат да опазят Височините от всичко освен от самия Тъмен. Сега сигурно бяха станали на каша - мълниите бяха паднали точно сред тях.

Тролоците отново настъпваха нагоре. Юно заповяда на Алин да стегне стена от копия, за да ги задържат, и затича към Айез Седай с няколко стражи. Към тях се стекоха Стражници, помогнаха на жените да се вдигнат и затърсиха старшата им.

- Квамеса Седай? - попита Юно, щом я намери. Слабичката тъмнокожа арафелка изтупваше прахта от дрехата си и мърмореше тихо.

- Какво беше _това_? - изръмжа ядосано.

- Ъъ…

- Въпросът не беше към теб. - Айез Седай огледа небето. - Ейнар! Защо не засече онези сплитове?

Към нея притича един Аша’ман.

- Дойдоха прекалено бързо. Удариха ни, преди да успея да предупредя. И… Светлина! Който ги изпрати, беше силен. По-силен от всичко, което съм виждал, по-силен от…

Светла резка разцепи въздуха зад тях. Беше огромна, дълга колкото крепостта на Фал Дара. Завъртя се около себе си и отвори широк портал, който прониза земята в центъра на Височините. От другата страна стоеше мъж с блестяща броня, направена от сребърни, подобни на монети кръгове, без шлем, с тъмна коса и орлов нос. Държеше пред себе си скиптър от злато, с връх, оформен като пясъчен часовник или изящен бокал.

Квамеса реагира мигновено - вдигна ръка и изхвърли поток от огън. Мъжът махна с ръка и огнената струя се отклони. После посочи - почти равнодушно - и нещо тънко, нажежено и _бяло_ го свърза с Квамеса. Тялото й засия и се изпари, бели прашинки се посипаха по земята.

Юно скочи назад, Ейнар скочи след него, и се претърколиха зад останките от разбит дракон.

- Идвам за Преродения Дракон! - обяви гръмко мъжът в сребърната броня. - Ще го повикате тук. Иначе ще го доведат писъците ви.

Земята под драконите се надигна във въздуха само на няколко стъпки от Юно и той вдигна ръка да заслони очите си. Засипаха го парчета дърво и пръст.

- Светлината да ни е на помощ - каза Ейнар. - Опитвам се да го спра, но той е в кръг. _Пълен кръг._ Седемдесет и двама. Не бях виждал такова нещо! Не…

Лъч нажежена до бяло светлина се вряза през разбития дракон, изпари го и удари Ейнар. Мъжът изчезна, а Юно отскочи назад и изруга. Присви се и залегна, щом отломките от дракона западаха по земята около него.