Приключенията на Казанова

След свършване на панаира, през време на който не ми се случи нищо заслужаващо отбелязване, аз напуснах Реджо заедно с моя приятел Балети и ние отидохме в Торино, защото имах желание да опозная този град.

В Торино намерихме всичко еднакво красиво: града, двора, театъра и жените и на първо място херцогинята от Савоя. Но аз трябваше неволно да се засмея, когато ми казаха, че полицията била отлична, тъй като видях улиците пълни с просяци.

Никога през живота си не бях виждал крал и си бях втълпил в главата побърканата идея, че лицето на краля трябва да изразява рядка красота или величие, с една дума, нещо, което да го отличава от останалите хора. За един мислещ, млад републиканец, моето схващане не беше толкова глупаво, но когато видях този крал на Сардиния, аз скоро се отказах от това си схващане. Той беше грозен, гърбав, навъсен и неблагороден в цялото си държане. Така разбрах, че човек може да бъде крал, без да е съвършен.

На сцената слушах Аструа и Гафарело, тези два великолепни гласа и видях да танцува Жофроа, която точно по това време се омъжи за един почтен танцьор на име Бодин.

По време на престоя ми в Торино никакво любовно влечение не смути покоя на моята душа, но имах едно приключение с дъщерята на моята перачка, за което разказвам тук само поради факта, че то разшири физическите ми познания по един особен начин.

Момичето беше много красиво и макар че не бях влюбен, все пак пожелах да бъда ощастливен от нейното благоволение. Моите усилия да уредя среща с нея бяха напразни. Това ме ядоса малко и един ден се осмелих да опитам да я завладея с известно насилие. Удаде ми се случай да я изненадам и отстъпваща донякъде на моето уговаряне, донякъде на моето нападение, тя се намери веднага в най-удобно положение, а аз се залових за работа. Но в първия момент на съединението нещо силно изпука, което понижи значително усърдието ми, още повече че младото момиче покриваше лицето си с ръка, сякаш искаше да прикрие червенината си поради срама. Счетох, че трябва да я успокоя с нежна целувка и започнах отново. Но, велики Боже, в същия момент един още по-силен гръм, свързан с миризма, достигна до ухото и носа ми. Аз продължих — трети път, четвърти път, все същото. И така продължаваше при всяко движение с точността на хронометър, който определя такта на едно музикално парче. Това чудновато явление, смущението на бедното момиче, нашето положение, всичко това ми се стори толкова смешно и аз трябваше толкова да се смея, че бях принуден да се откажа от всякакъв опит. Засрамено и смутено, младото момиче избяга, а аз не се и опитах да я задържа. От този ден нататък тя не смееше да се яви пред мен. След като си отиде, аз останах повече от четвърт час, мислейки върху смешното в тази случка, за която като си спомням и днес ме развеселява. Предполагам, че момичето дължеше своята девственост на този особен своеобразен недостатък и че ако същият беше общ за целия женски пол, то би имало много по-малко галантни жени, а пък ние би трябвало да имаме тогава други органи, защото, ако моментната наслада трябваше да се купува за сметка на слуха и мириса, то тя би била много скъпо платена.