Гаснещ зрак [bg]

Вратата беше останала открехната и момчето, което влезе след кучето, изненада Емрал Ланеар, седнала зад валмата дим, с огромната филигранна купа на наргилето на масата до нея, тежка и бременна с лукавото си обещание. Притворила клепачи, тя подръпна от мундщука, докато оглеждаше неочакваните си гости.

Кучето захапа една възглавничка, която се беше смъкнала от един диван, легна на лъскавия под и впи блесналите си очи в момчето.

Момчето пристъпи напред.

Кучето драсна с нокти, скочи първо на едната страна, после на другата, като ловко избегна ръката на момчето, а после изхвърча през вратата с плячката си.

Момчето изсъска безсилно, напрегна се, готово сякаш да го подгони, но след миг раменете му се отпуснаха.

— Кучето избира играта — каза Ланеар.

Момчето я погледна и сви рамене.

— И аз обичам играта. Само че Рибс е много бърз.

— Ти си заложникът Орфантал.

— Знам, че трябва да съм с възпитател. Но Седорпул реши, че няма да ме учи повече.

— О? Защо така? Нехаен ли си? Груб?

Орфантал кимна.

— Показваше ми при-… призоваване. Магия, искам да кажа.

— Знам думата, да — каза Ланеар и махна с мундщука на наргилето. — Продължи.

— Издаваше звуци. Не ми харесаха. Затова го пропъдих — привидението.

— Пропъди го?

— Не беше трудно.

Ланеар дръпна от наргилето, зачудена за миг кога е станала толкова невнимателна с благоприличието. Но остротата, разцъфнала в дробовете ѝ, помете мигновеното притеснение.

— Съперничиш на силата му, така ли?

— О, не. Той не е много добър.

Тя се засмя през облак дим.

— Олеле! Внимавай, Орфантал. Седорпул е от определен тип мъже, които се срещат понякога. Закръглен, с мек поглед, с все още запазена детинска скромност, докато дарът на младостта му не се превърне в поза, достатъчна да подразни по-зрелите хора, макар и да съблазнява някои слабоумни жени. Такива хора често са користни и злъчни.

— Не трябва да го ядосвам ли?