Зовът на барабана [bg]

Но ако говореше майка ѝ, щеше да последва аспирин с вкус на портокал, малка таблетка, която може да бъде изсмукана с удоволствие, почти като лакомство, и болката и треската щяха да отслабнат така бързо, както сладостта се разливаше по езика ѝ. Бриана хвърли поглед към дисагите, които се издуваха в ъгъла. Там нямаше аспирин. Джени бе изпратила малко вързопче с „най-необходимото“, но лайката и ментата само караха Лизи да повръща.

При малария се даваше хинин; от това имаше нужда. Но тя нямаше никаква представа как наричаха сега хининът; или как се приема. Маларията беше стара болест обаче, а хининът се добиваше от растения — със сигурност един лекар щеше да има, както и да го наричаха?

Единствено надеждата, че могат да намерят медицинска помощ, я крепеше при поредното повръщане на Лизи. Тъй като не искаше да спират отново по пътя, тя я бе качила пред себе си и я придържаше на коня, като държеше юздите на нейния. Лизи ту пламваше от температура, ту се тресеше от студ, и двете пристигнаха в Уилмингтън напълно изтощени.

Вече бяха тук, в самия град, и въпреки всичко помощта бе все така недостъпна. Бри погледна със свити устни към масичката до леглото. Там лежеше мокра кърпа, по която имаше кървави петна.

Ханджийката само погледна Лизи и веднага изпрати да извикат аптекаря. Въпреки че знаеше от майка си колко примитивно е нивото на медицината по това време, Бриана все пак изпита облекчение, когато го видя.

Той беше добре облечен младеж с добри обноски и относително чисти ръце. Колкото и да бе невеж, сигурно знаеше за треските поне колкото нея. И по-важното — вече не се чувстваше сама в грижите за Лизи.

От скромност тя излезе от стаята, когато аптекарят отметна чаршафа, за да проведе прегледа, и едва когато чу леките писъци, отвори рязко вратата и видя, че той държи ножче, а Лизи е бяла като тебешир и от сгъвката на лакътя ѝ се стича кръв.

— Но това се прави, за да се източат хуморите, госпожице! — обясняваше ѝ аптекарят, като се опитваше да прикрие както себе си, така и тялото на пациентката си. — Нима не разбирате? Трябва да се източат хуморите! Ако не се направи, горещата жлъчка ще отрови органите ѝ и ще изпълни цялото ѝ тяло, а тогава ще умре!

— Ти ще умреш, ако не се махнеш — информира го Бриана през зъби. — Разкарай се веднага оттук!

Лечебният му плам отстъпи пред чувството за самосъхранение и той си грабна сандъчето и се изнесе с достойнство, като спря в подножието на стълбите и изкрещя страховити предупреждения.