Зовът на барабана [bg]

Тя почеса едно ухапване по бедрото си; насекомите не я харесваха толкова, колкото Лизи, но и тя бе получила няколко ухапвания. Маларията не беше опасна за нея, тя бе ваксинирана, както и срещу тиф, холера и всичко каквото можа да се сети. Но нямаше ваксини за треска денга или за десетките други заболявания, които витаеха в плътния въздух като зли духове. Колко ли от тях се разпространяваха от комарите?

Тя затвори очи и облегна глава на дървената рамка, попивайки струйките пот по ключицата си с ризата. Усещаше миризмата си; откога носеше тези дрехи? Нямаше значение, беше останала будна два дни и две нощи и бе твърде изморена, за да се съблича, камо ли да се мие.

Треската на Лизи сякаш отмина, но докога? Ако продължаваше да се завръща така, със сигурност щеше да убие дребната прислужница. Тя вече бе изгубила всички килограми, които успя да качи по време на пътуването и светлата ѝ кожа започваше да става жълтеникава на слънчевата светлина.

В Уилмингтън нямаше да намерят помощ. Бриана изправи гръб, протегна се и усети как костите на гърба ѝ се наместват. Изморена или не, можеше да стори само едно. Трябваше бързо да открие майка си.

Щеше да продаде конете и да намери лодка, която да ги откара по реката. Дори ако треската се завърнеше, щеше да може да се грижи за Лизи на лодката така, както и в тази гореща и смрадлива малка стая, а и щяха да пътуват към целта си.

Стана, наплиска лицето си с вода и отметна мократа от пот коса. Разхлаби смачканите бричове, събу ги и започна замаяно да крои планове.

Лодка по реката. Сигурно по реката щеше да е по-хладно. Няма да яздят повече; мускулите на бедрата я боляха от четирите дни на седлото. Щяха да плават до Крос Крийк, за да намерят Джокаста Макензи.

— Леля — промърмори тя и се олюля леко, когато посегна към маслената лампа. — Пралеля Джокаста. — Представи си мила белокоса старица, която щеше да ги посрещне така радостно, както я посрещнаха в Лалиброх. Семейство. Щеше да е толкова хубаво отново да има семейство. Роджър пак се появи в мислите ѝ и тя решително го прогони; нямаше време да мисли за него сега.

Малък облак насекоми висеше над пламъка на свещта и стената зад нея бе опъстрена с подобните на стрели форми на молци и мушици, които почиваха от блуждаенето си. Тя изгаси свещта, която бе само малко по-гореща от въздуха в стаята и свали ризата през главата си в тъмното.

Джокаста щеше да знае къде точно са Джейми Фрейзър и майка ѝ — щеше да ѝ помогне да стигне до тях. За първи път, откакто мина през камъните, мислеше за Джейми Фрейзър без любопитство или трепет. Сега нищо друго нямаше значение, освен да открие майка си. Тя щеше да знае какво да стори за Лизи; майка ѝ щеше да знае как да се погрижи за всичко.

Тя постели завивката на пода и легна гола върху нея. Заспа след миг и засънува планини и чист бял сняг.