![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
И Тиен Чо пътувал без произшествия цялата нощ, но едва не го заловили на следващия ден.
— Бях забравил за ноктите си — каза той. Изпъна ръка, малка, с къси пръстчета и изгризани до живеца нокти. — Мандарините имат дълги нокти като знак, че не са длъжни да работят с ръцете си, и моите бяха дълги колкото една фаланга на пръстите.
Един слуга от къщата, където спрял да си почине на следващия ден, ги видял и хукнал да каже на стражата. И Тиен Чо избягал и най-сетне успял да се измъкне от преследвачите си, като се плъзнал в една влажна канавка и легнал сред храстите.
— Докато лежах там, си начупих ноктите, разбира се.
Той показа кутрето на дясната си ръка. — Трябваше да изтръгна този нокът, защото на него имаше златно да дзи, което не можеше да се извади.
Откраднал дрехите на един селянин, които били окачени на храст, за да съхнат, и оставил в замяна изтръгнатия нокът със златния йероглиф в него. После тръгнал през страната към крайбрежието. Отначало си купувал храна с малкото пари, които бил взел, но след Лулун срещнал банда разбойници, които му взели парите, но го оставили жив.
— А след това — каза простичко — крадях храна, когато можех, и гладувах, когато не можех. Накрая вятърът на късмета малко се промени и срещнах група пътуващи билкари, които бяха тръгнали към медицински панаир близо до брега. В замяна за уменията ми в изписването на знамената за тяхната шатра и съчиняването на възхвали за техните лекарства, те ме взеха с тях.
Щом стигнали до брега, той отишъл до водата и се опитал да се представи за моряк, но напълно безуспешно, тъй като пръстите му, колкото и умели да били с четката, не знаели изкуството на възлите и въжетата. На пристанището имало няколко чужди кораба; той избрал онзи, на който моряците изглеждали най-варварски, за да го откара възможно най-далече, и при първа възможност се промъкнал покрай пазача и се наврял в трюма на „Серафина“, който пътувал за Единбург.
— Значи си искал да напуснеш родината си? — попита Фъргъс. — Струва ми се много отчаян избор.
— Ръка на император много дълга — каза тихо господин Уилъби на английски. — Аз изгнаник или мъртвец.
Слушателите му въздъхнаха колективно със страхопочитание пред такава кръвожадна власт и настъпи тишина, само въжетата проскърцваха над нас, докато господин Уилъби взимаше забравената си чаша и допиваше грога си.
Остави я, облиза устни и сложи пак ръка върху ръката на Джейми.
— Странно е — каза господин Уилъби някак замислено и тази интонация бе предадена точно от Джейми, — но именно моята радост от жените бе видяла и обикнала в думите ми Втората съпруга. И все пак в желанието си да ме притежава — мен и поемите ми, — тя щеше да унищожи завинаги онова, на което се възхищаваше.
Господин Уилъби се изсмя тихо и иронично.
— Но това не е единственото противоречие в живота ми. Тъй като не исках да се откажа от мъжеството си, аз изгубих всичко друго — чест, препитание, родина. И под родина имам предвид не само самата земя, склоновете с благородни ели, където прекарвах летата си в Тартария, огромните равнини на юг и пълните с риба реки, но и загубата на самия себе си. Родителите ми са опозорени, гробниците на предците ми са занемарени и пред образите им не горят благовония. Редът и красотата са загубени. Аз дойдох на място, където златните думи на поемите ми се смятат за кудкудякане на кокошки, а калиграфията ми за драсканици. Тук съм презиран като най-долен просяк, който поглъща змии, за да забавлява тълпата, и позволява на хората да измъкват змията от устата му срещу няколко монети, с които да изкара още един ден.
Господин Уилъби огледа слушателите си, за да подчертае сравнението.
— Дойдох в страна, където жените са груби и смрадливи като мечки. — Гласът му се надигна страстно, макар че Джейми превеждаше с равен тон, рецитирайки думите, без да ги насища с чувство. — Създания без изящество, невежи, миризливи, по телата им стърчат косми като на кучета! И те… те!… ме презират като жълт червей и дори най-долните курви не искат да легнат с мен.
— Заради любовта си към Жената дойдох на място, където нито една жена не заслужава да бъде обичана! — И в този момент, като видя тъмните погледи на моряците, Джейми спря да превежда и се опита да успокои китаеца. Сложи голямата си ръка върху облеченото в синя коприна рамо.
— Да, човече, разбирам. И съм сигурен, че всеки мъж щеше да постъпи така на твое място. Нали, момчета? — попита той, като погледна през рамо с извити вежди.