Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Нищо не можеше да го вбеси по—бързо от намек за спор или възмущение — независимо колко основателни са те. В огъня на страстта си Нийл желаеше искрено да унищожи всяко несъгласие, да подложи на мъчение всяко различие. Да убие всички, които си позволят да не се поклонят пред пиедестала, върху който бяха издигнати неоспоримо благородните му идеали.
Нито мизерията и бедността, нито разрухата, болката и стенанията, нито дори смъртта можеха да заличат страстната му убеденост в правотата на каузата на Ордена — в увереността, че това е единственият правилен път за човечеството.
Другите ученици, всички, подобно на Нийл, облечени в кафяви роби с качулка, представляваха нелепа паплач от жестоки, надуто—идеалистични, горчиво—алчни, вечно негодуващи, злобни, срамежливи и най—вече опасно заблудени мъже. Всички споделяха една обща силна омраза към човешкия род, която се проявяваше в убедеността им, че всичко, което носи удоволствие на хората, може да бъде единствено зло. А от там и че единствено саможертвата е нещо добро.
Всички с изключение на Нийл бяха заслепени последователи на Брат Нарев и изцяло подвластни нему. За тях той бе много по—близо до Създателя, отколкото до хората. Вярваха на всяка негова дума, като бяха убедени, че каквото каже той, е вдъхновено свише. Ако той им заповядаше да се самоубият в името на делото, Ричард бе сигурен, че те ще си потрошат вратовете да търчат към най—близкия нож.
Единствен Нийл вярваше в светостта на собствените й думи — освен в тези на Брат Нарев. Всеки водач се нуждаеше от наследник. Ричард бе почти сигурен, че Нийл вече е решил кой ще е човекът, който най—добре ще Се въплъти в тази роля.
— Странен избор на думи — радост. — Брат Нарев посочи с възлест пръст сгърчените, разкривени, уплашени Фигури, върху които работеше Ричард. — Нима това те прави … радостен?
Ричард му посочи Светлината, която бе изобразил да облива с лъчите си жалките човешки същества:
— Ето това е, което ме изпълва с радост, Брат Нарев — да имам възможността да изобразя хората смазани под съвършенството на Светлината на Създателя. За мен е радост да мога да покажа на всички злата природа на човека, защото така всеки ще знае задълженията си към Ордена преди всичко друго.
Брат Нарев издаде още един подозрителен звук — този път някъде дълбоко от гърлото си. Слънчевата светлина хвърляше още по—тъмни сенки над очите му, бръчките по лицето му изглеждаха още по—релефни около устата му, свита в гримаса на недоверие и ненавист. В начина, по който гледаше Ричард, имаше нещо различно от отношението му към всеки друг. Ричард му отвърна с празен поглед. Брат Нарев най—после се отърси от мислите си.
— Харесва ми … забравих ти името. Но все едно, името няма значение. Отделният човек няма значение. Човекът сам по себе си е нищожна бурмичка в колелото на човечеството. Единственото, което е от значение, е как се върти колелото, а не как работи бурмичката.
— Ричард Сайфър.
Една вежда, потънала в гъсти прошарени косми, се повдигна.
— Да … Ричард Сайфър. Е, значи, харесва ми работата ти, Ричард Сайфър. Както изглежда, ти разбираш по—добре от повечето хора как трябва да бъде изобразяван човекът.
Ричард сведе глава.
— Заслугата не е на ръката ми, а на Създателя, която я насочва, за да помогне на Ордена да разкрие пътя пред хората.
Подозрителният поглед отново проблесна в очите на Брат Нарев, но изразът на лицето на Ричард най—сетне го убеди, че думите му са искрени. Сключил ръце на гърба си, Брат Нарев продължи обиколката си. Нийл, подобно на дете, което не се отделя от полата на майка си, го последва. На тръгване хвърли сърдит поглед назад. Ричард едва ли не очакваше, че Нийл ще посегне да му изтръгне езика.
Доколкото Ричард можеше да прецени, братята с кафяви роби бяха около петдесет. Виждаше ги достатъчно често, за да започне да разбира що за хора са. Виктор му бе споменал, че на една от леярните са поръчани отливки от чисто злато — по модела на формата, направена от ковача. Виктор мислеше, че става въпрос за обикновена украса. Ричард бе видял как работници монтират част от формите за заклинание върху огромни, орнаментирани каменни колони, положени околовръст на Вечния дом. Тези колони, изработени от полиран мрамор, бяха направени така, че да изглеждат като част от пищната декорация на величествения дворец. Но Ричард подозираше, че не са само това.
Той продължи работата си с длетото. Дялкаше дебел, безформен и скован крак. Беше доволен, че поне собствените му крайници отново функционират. Вярно, беше минало доста време, докато се възстанови, но вече беше добре. Наказанието му тук обаче бе не по—малко болезнено.