Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Всички имаме безкрайно доверие във вас и залагаме на това да изпълнявате подобаващо задълженията си.
— Ти коя си? — обърна се Мъксин към Ничи.
— Съпругата на Ричард Сайфър, Защитник Мъксин. Вече идвах при вас. Платих такса, за да го видя. Вие ми обяснихте процедурата с глобата.
Онзи кимна.
— Толкова много хора минават пред очите ми.
— Вижте — продължи господин Касела, — носим достатъчно пари за глобата. Ако можем да я платим сега и да отведем Ричард Сайфър още днес, всичко ще приключи.
Ковачът плъзна на масата още четири златни монети. Тъмните очи на Защитника не издадоха никаква реакция.
— Всички пари принадлежат на народа. Нуждите са големи.
Ничи си каза, че май нуждите на джоба му са големи и че сигурно иска още. Сякаш за да отвърне на предизвикателството, Защитник Мъксин бутна осемте златни гроша… което си бе цяло състояние — обратно — Парите не се плащат тук. На нас те не са ни нужни. Ние сме само скромни труженици на Ордена. Размерът на глобата ще бъде записан в регистъра, а копие от документа ще отнесете за разглеждане пред граждански комитет, за да бъдат разпределени средствата между нуждаещите се.
Ничи с изненада разбра, че се е излъгала в човека. Явно наистина бе честен служител. Това променяше естеството на цялата работа. Надеждите й политнаха. Може би нямаше да е толкова трудно да освободят Ричард.
Оттатък, зад дървената ограда, ревяха жени, пищяха деца, молеха се мъже. Вонята в претъпканото помещение направо я задушаваше. Надяваше се служителят да задейства случая по—бързо.
— Правите голяма грешка — продължи Защитникът, — ако си мислите, че парите могат да купят свободата на този човек. За Ордена животът на отделния човек е без значение, понеже няма човек, чийто живот да е важен. Склонен съм да ви посъветвам да си задържите парите — докато проучим как така един човек е успял да натрупа подобно състояние. Струва ми се, че такъв като него е влязъл в нарушение на гражданския ред. Никой не е по—добър от ближния си. Това, че някой може да даде толкова пари, за да се измъкне от справедливото си наказание, потвърждава подозренията ми, че този Ричард Сайфър има какво да признае. — Мъксин се облегна назад и ги изгледа. — Както изглежда, вие тримата сте на друго мнение — смятате, че вашият човек е по—добър от който и да е друг.
— Не — небрежно подхвърли Ковачът. — Той просто ни е приятел.
— Орденът е вашият приятел. Изпадналите в нужда са вашата грижа. Не ви е работа да обръщате повече внимание на един, отколкото на друг човек. Подобно недостойно поведение граничи с богохулство.
Тримата мълчаха. Зад тях плачещите, виещите и молещите се продължаваха безспир жалните си вопли за близките си в тъмницата. Всяка дума на ковача, Ничи и Айшак сякаш настройваше Защитника още повече срещу тях.
— Ако този човек притежаваше някакви умения, тогава нещата щяха да са по—различни. Орденът има силна необходимост от хора със способности. Мнозина се спотайват, вместо да правят всичко възможно и да отдават всичките си сили в работата. Дълг на хората със способности е да…
Ничи изведнъж разбра.
— Но той притежава умения! — изстреля тя.
— Какви по—точно? — попита Защитникът, като не му стана приятно, че го прекъсват. Ничи пристъпи напред.
— Той е най—великият…
— Величието е заблудата на злите. Всички хора са равни. Всички хора са зли по природа. Всички хора трябва да се борят, за да преодолеят своята природа, като от дадат живота си самоотвержено на каузата да помагат на ближния си. Единствено саможертвата може да проправи пътя на човека към възмездието в отвъдния свят.
Господин Касела сви юмруци. Тялото му се наведе напред. Отвореше ли си устата сега, с всичко щеше да бъде свършено. Ничи го изрита силно в глезена, надявайки се да го усмири и да я остави да говори, преди да е станало твърде късно. Тя сведе глава и отстъпи назад, като по този начин принуди и ковача да отстъпи, без да е твърде очевидно.
— Вие сте мъдър човек, Защитник Мъксин. От вас човек може да научи много ценни неща. Моля ви да простите неуместните слова на една бедна съпруга. Аз съм една най—обикновена жена, смирена и объркана в присъствието на такъв мъдър представител на Братството на Ордена.
Изумен от думите й, Защитникът не каза нищо. Ничи бе боравила с тези думи в продължение на десетки години и знаеше стойността им. Току—що бе поставила този човек — сам по себе си низш чиновник — в сърцето на Ордена — в самото Братство. Подобно нещо можеше да не му се случи никога повече. За хора като Мъксин общественото мнение бе нещо изключително важно. За тях назоваването на някаква добродетел от друг човек бе равносилно на притежаването й. Ласкателствата те приемаха за истини.