Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— И какво е умението на вашия човек?
Ничи отново сведе глава.
— Ричард Сайфър е забележителен каменоделец, Защитник Мъксин.
Мъжете от двете й страни я изгледаха удивени.
— Каменоделец ли? — попита Защитникът, обмисляйки отговора й.
— Безименен занаятчия, чиято единствена мечта в живота е да покаже чрез камъка злата природа на човека, за да помогне на другите да разберат нуждата от саможертва за ближния и Ордена и по този начин да могат да се надяват да спечелят възмездие в отвъдния живот.
Ковачът бързо се окопити и продължи мислите й:
— Както сигурно сте чули, много от каменоделците, участващи в работата по двореца, се оказаха изменници — слава на Създателя, че бяха разкрити. А още толкова картини трябва да се изобразят върху камъка за прослава на Ордена. Брат Нарев може лично да потвърди това, Защитник Мъксин.
Тъмните очи на Защитника заблуждаха между тримата.
— Колко пари имате?
— Двадесет и два златни гроша — отвърна Ничи.
Той смръщи вежди неодобрително и придърпа един регистър, потопи писалката в мастилницата. Наведе се и записа глобата в книгата. После приготви и разписка, която подаде на ковача.
— Занеси това в профсъюзната зала при доковете. — Той посочи с писалката. — Надолу по улицата. След като ми донесете подпечатан документ от профсъюза, удостоверяващ, че парите са разпределени справедливо между нуждаещите се, ще освободя затворника. На Ричард Сайфър трябва да му бъдат отнети недобросъвестно спечелените пари.
Ричард е човекът, който най—много от всички заслужава парите си, горчиво си помисли Ничи. Той ги бе спечелил, а не онези хора. Тя си помисли за всичките нощи, в които той бе работил без сън, без храна. Спомни си охканията му, когато си лягаше на зазоряване с насинен от работа гръб. Ричард бе спечелил всяко пени от парите си — Ничи вече бе убедена в това. Хората, на които щяха да бъдат раздадени, не си бяха мръднали пръста за тях — само бяха ги пожелали и сега ги получаваха.
— Да, Защитник Мъксин — отрони тя и се поклони. — Благодаря ви за справедливата присъда.
Господин Касела въздъхна тихичко. Ничи се наведе заговорнически към Защитника.
— Незабавно ще предадем справедливите ви нареждания където е нужно. — Тя му се усмихна почтително. — След като се отнесохте толкова подобаващо с нас, не мога да се сдържа да не ви задам още един въпрос. — Сумата, която Орденът щеше да спечели от днешните му усилия бе доста значителна, така че Ничи предполагаше, че ще е в достатъчно щедро настроение, за да я изслуша. — Всъщност е повече въпрос на любопитство.
Той въздъхна уморено.
— Какво искате?
Ничи се наведе към него — достатъчно, че да усети соления аромат на изобилната му пот.
— Името на човека, докладвал за съпруга ми. Онзи, който е пожелал справедливо наказание за Ричард Сайфър.
Ничи знаеше, че Мъксин си мисли, че колкото по—големи суми събере даден служител за нуждаещите се, толкова по—сигурно е приемането му в Братството. Въпросът за някакво си име бе като муха, бръмчаща отегчително около сладките му блянове. Придърпа някакви папки и ги запрелиства.
— Ето го — най—сетне каза Защитник Мъксин. — Името на Ричард Сайфър е било докладвано от млад доброволец в армията на Императорския орден. Казва се Гади. Рапортът е отпреди месеци. Отне известно време, докато възтържествува правдата, но в крайна сметка Орденът винаги успява да раздаде справедливост. Именно поради тази причина наричат нашия велик император „Джаганг Справедливия“.
Ничи се изправи.
— Благодаря ви, Защитник Мъксин.
Спокойното й лице прикриваше яростта, бушуваща в сърцето й. Знаеше, че малкият негодник е далеч от обсега й. Гади трябваше да страда.
Докато говореше, Защитникът написа присъдата си за гражданско престъпление.
— Занесете разписката за глобата, която ви дадох, в залата на профсъюзите при доковете и се върнете, щом получите печатите, които доказват, че глобата от двадесет и два златни гроша е изплатена. Ричард Сайфър трябва да се яви пред профсъюза на каменоделците, за да подаде молба за работа. — Той им подаде друг документ. — Ричард Сайфър вече е каменоделец на подчинение на Ордена.
Докато получат всички печати и документи, слънцето бе залязло. Ковачът бе впечатлен от начина, по който Ничи се бе справила с Мъксин, след като се разбра, че златото няма да помогне. Айшак й благодари сто пъти. Единственото, което имаше значение за нея, бе Ричард да излезе от затвора.
Камък й падна от сърцето, като разбра, че е грешала — че Ричард не е крадец и мошеник. Беше й толкова потискащо да мисли за него нещо лошо. За известно време като че ли целият й свят помръкна. Никога не се бе чувствала по—щастлива от факта, че е сбъркала.