Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Ничи не можеше да го проумее. Сигурно бе вярно; спомняше си, че Ричард й спомена веднъж, че се е запознал с Брат Нарев. Но как бе възможно някой да направи толкова пари, да помогне на Ордена и да спечели доверието на хората, с които работи?
— Но той е спечелил всичко това на…
Ковачът поклати глава.
— Думата „печеля“ е мръсна само в устата на мързеливците и хората, които живеят на чужд гръб. Те искат тя да звучи като нещо зло, за да могат по—лесно да заграбят онова, което не са заработили.
Ковачът се наведе над нея и я изгледа страховито. Гласът му стана нажежен като желязото, с което работеше:
— Това, което искам да знам, госпожо Сайфър, е защо Ричард лежи захвърлен в някакъв си вонящ затвор, където го измъчват, за да изтръгнат от него признания, докато съпругата му се държи налудничаво и разпитва как така е спечелил толкова много пари и как точно е ощастливил всички ни с работа?
Ничи усети как в гърлото й се надига буца.
— Не мога да платя глобата по—рано от утре вечер.
— Преди да ви срещна, не бях и помислил, че Ричард някога е допускал грешка. — Мъжът свали престилката си през главата и я захвърли край стената на ковачницата. — С толкова пари можем да се спазарим за него по—скоро. Надявам се да е достатъчно скоро. Айшак, идваш ли?
— Разбира се. Те ме познават. Имат ми доверие. Идвам.
— Дайте ми парите — заповяда й Виктор.
Ничи пусна кесията в обърнатата му длан, без да се замисли. Ричард не бе крадец. Истинско чудо! Не знаеше защо, но виждаше, че всичките тези хора го обичат. Той ги бе направил богати. Не можеше да го разбере.
— Моля ви, ако можете да му помогнете, ще съм ви безкрайно задължена.
— Не го правя за вас, госпожо Сайфър. Помагам на приятел, комуто си струва да се помогне.
— Ничи. Казвам се Ничи.
— Аз съм господин Касела — изръмжа мъжът и тръгна.
Господин Касела тръсна четири златни монети на плота пред Народния защитник Мъксин. Бе казал на Ничи и Айшак, че ще остави нещо за резерва, за да могат да „надуят духалото“, ако е нужна „повече жега“.
Ковачът се надвеси над дебелака на масата. Няколко от служителите нададоха любопитни носове. Стражите в помещението наостриха уши.
— Ричард Сайфър. При вас е. Дошли сме да платим глобата.
Защитник Мъксин примигна срещу парите като преял тлъст шаран.
— Не приемаме глоби преди утре вечер. Елате тогава и ако този Сайфър не е признал участието си в по—сериозно престъпление, можете да платите.
— Аз работя в новия дворец — каза господин Касела. — Брат Нарев има доста работа за мен. И бездруго съм дошъл, така че дали не бихме могли да свършим работата сега — нали всички сме тук? На Брат Нарев едва ли ще му хареса главният му ковач да си губи времето, като се разкарва по няколко пъти на ден дотук и обратно.
Защитник Мъксин обиколи с поглед помещението, пълно с ридаещи хора. Придърпа стола си към масата и краката му издрънчаха по пода. Скръсти ръце върху купчина папки.
— Не бих искал да създавам неудобства на Брат Нарев.
Ковачът се усмихна.
— И аз така си рекох.
— Но въпреки това съм сигурен, че Брат Нарев не би искал да върша през пръсти работата си в името на народа.
— Разбира се, че не! — намеси се Айшак. Свали червената си шапка, щом тъмните очи се плъзнаха към него.
— Никой не е имал предвид подобно нещо, разбира се.