Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Още по—хубаво й стана от мисълта, че успяха — Ричард щеше да си е у дома.
Тримата — Ничи, господин Касела и Айшак — чакаха край страничната порта. Сенките бяха станали почти черни. Най—сетне вратата се отвори. Двама стражи влачеха Ричард. Когато видяха в какво състояние е, господин Касела изруга под мустак, а Айшак се прекръсти и произнесе бърза молитва.
Стражите пуснаха Ричард като чувал. Той се свлече на земята. Ковачът и Айшак се спуснаха към него.
Ричард успя да се стегне и да се изправи — тъмна фигура на фона на угасващата светлина. Фигура, която не можеше да различи сенките около себе си. Протегна ръка, за да накара двамата мъже да останат по местата си. И двамата замръзнаха с крак на най—долното стъпало, готови да му се притекат на помощ веднага щом ги повика. Ничи само можеше да гадае колко ли сила му е била нужна да се изправи и да слезе по стълбите със здрава крачка, като свободен човек.
Той все още не знаеше какво друго му е причинила тя.
Ничи знаеше, че не би могла да съществува по—лоша орис за него. Мъченията долу в тъмницата щяха да изглеждат незначителни пред онова, което му предстоеше да изживее.
Тя бе сигурна, че именно това ще е нещото, което най—сетне ще отприщи търсения от нея отговор — ако наистина съществуваше такъв.
ПЕТДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
БРАТ НАРЕВ СЕ ПЛЪЗНА ЗАД РИЧАРД — сякаш сянка. Имаше навика да души наоколо, за да е сигурен, че работата по дялането на фигурите от каменния фриз върви по план. Висшият служител на Ордена за пръв път се спираше край Ричард.
— Не те ли познавам отнякъде? — гласът му бе като стърженето на камък в камък. Ричард отпусна ръката с чука и вдигна поглед. Изтри прашната пот от челото си с опакото на лявата си ръка, в която все още държеше зъбатото длето.
— Да, Брат Нарев. Някога се занимавах с доставяне на метали. Един ден тъкмо бях докарал поръчката на ковача, когато ме споходи честта да ви срещна.
Брат Нарев смръщи чело подозрително. Ричард поддържаше безупречна маска на невинно спокойствие.
— Товарач, а сега каменоделец?
— Притежавам способност, която се радвам, че мога да споделя с ближните си. Благодарен съм на възможността, дадена ми от Ордена, да бъда възнаграден в другия си живот, като направя тази саможертва сега.
— Радваш се. — Нийл, сянката на сянката, се плъзна напред. — Радваш се, че работиш с камъка, а?
— Да, Брат Нийл.
Ричард се радваше, че Калан е жива — другото не го интересуваше. Брат Нийл идваше често при каменоделците, за да им изнася различни лекции, и Ричард го познаваше твърде добре. Тяхната работа, лицето на двореца, което хората щяха да видят най—напред, бе от изключителна важност за Братството на Ордена. Ричард често бе обект на речите на Нийл. Той, който бе магьосник, а не чародей като Брат Нарев, сякаш непрекъснато изпитваше нужда да доказва моралното си превъзходство пред Ричард. Ричард не му даваше за какво да се хване, но и Нийл не го оставяше на мира.
Брат Нарев вярваше на собствените си думи с мрачна увереност: човечеството е зло; единствено чрез себеотрицание и жертвоготовност към ближния човек може да се надява на възмездие в отвъдния свят. В това не намираше радост — само дълг.
Нийл от своя страна кипеше от чувства. Той вярваше в доктрината на Ордена със страстна, нажежена до бяло, дръзка гордост, категорично убеден, че светът се нуждае от здрава ръка, която да го управлява и която единствено просветените интелектуалци като него притежават — като изпитваше някакво злобно уважение към Брат Нарев, разбира се.
Ричард неведнъж бе чувал Нийл да прокламира с плам, че би било по—добре да се заповяда да бъдат изтръгнати езиците на един милион невинни, ч отколкото да се допусне един човек да очерня със слово справедливата кауза на Ордена.
Брат Нийл — млад мъж със свежо на вид лице — често придружаваше Брат Нарев в обиколките му из обекта и се намесваше в забележките на ментора си. Ричард бе сигурен, че младостта му е доста относителна. Ничи му бе споменала, че Нийл е от младите магьосници в Двореца на пророците, което предполагаше, че възрастта му не може да се определи точно. Нийл бе дясната ръка на Брат Нарев. Но колкото и свежо да изглеждаше лицето му, идеите му никак не бяха такива. Тиранията бе древна, па макар Нийл да се заблуждаваше, че тя ще е новото спасение на човечеството, когато бъде приложена от него и съмишлениците му. Идеите му бяха като любима, която прегръщаше с неистова, сляпа страст — истина, разкрита с отдадеността на любовник.