Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Една от тях прелива — каза Нинив достатъчно силно, за да я чуе, и също се смъкна от седлото. — Нищо не мога да видя, понеже го прикрива и е обърнала сплита си навътре — чудно как сеанчанците са го научили това! — но прелива. Само една; не е достатъчно, за да са две. — Тер-ангреалът й не можеше да различи дали е сайдин, или сайдар, но едва ли щеше да е мъж.
„Казах ти, че е капан — простена Луз Терин. — Казах ти!“ Ранд се престори, че оглежда седлото, и попита тихичко:
— Можете ли да разберете коя е?
Все още не посягаше към сайдин. Не се знаеше какво може да направи Луз Терин при тези обстоятелства, ако успееше отново да се наложи. Логаин също опипваше подпръзите, а Наришма гледаше как Сандомир проверява подковите на коня си. Бяха чули. Дребната жена чакаше на прага, много спокойно, но явно обзета от нетърпение и сигурно обидена от привидния им интерес към конете.
— Не — мрачно отвърна Кацуан. — Но мога да направя нещо по въпроса. Като се доближим. — Златните украси в косата й се полюшнаха, щом отметна наметалото си, сякаш показваше прикриван меч.
— Стой зад мен — обърна се той към Мин и за негово облекчение, тя кимна. Лицето й беше леко намръщено и по връзката потече тревога. Не страх обаче. Знаеше, че ще я защити.
Той закрачи към сул-дам и дамане, Кацуан и Нинив тръгнаха малко по-назад, от двете му страни. Логаин, отпуснал десница на дръжката на меча си, все едно че това бе истинското му оръжие, закрачи от другата страна на Кацуан, а Наришма и Сандомир — след Нинив. Дребната смугла жена бавно тръгна към тях, вдигнала високо надип-лените си поли над мократа земя.
Изведнъж, няма и на десетина крачки разстояние, тя се… разми. Само за миг стана висока като снажен мъж; цялата бе облечена в черно; изненада бе изписана на лицето й и макар да продължаваше да е с булото, главата й бе покрита с късо подрязани черни къдрици. Само за миг — след което дребната жена се появи отново, стъпките й замряха и полите й се спуснаха, но още едно размиване и високата изникна на мястото й, с разкривено от гняв лице под булото. И той позна това лице, макар никога да не го беше виждал. Луз Терин го знаеше и това бе достатъчно.
— Семирага — промълви Ранд стъписано — а после всичко сякаш се разигра наведнъж.
Посегна към Извора и усети, че Луз Терин също се мъчи да се докопа до него, двамата се сборичкаха кой пръв да го достигне. Семирага махна с ръка и от връхчетата на пръстите й излетя малко огнено кълбо. Може би извика нещо, някаква заповед. Не можеше да скочи встрани; Мин беше точно зад него. Докато се мъчеше панически да се докопа до сайдин, изпъна отчаяно нагоре ръката си, държаща Драко-новия скиптър, и светът сякаш се взриви в бесен огън.
Усети, че е притиснал страната си в мократа земя. Пред очите му бляскаха черни искри и всичко бе някак замъглено, все едно че гледаше през вода. Къде се намираше? Какво беше станало? Главата му все едно беше натъпкана с вълна. Нещо го бодеше между ребрата. Дръжката на меча му. Малко над нея старите рани се бяха стегнали на възел от болка. Върхът на копието и половин педя овъглена дръжка лежаха на няколко крачки встрани. Игриви пламъчета поглъщаха дългата лента. До тях лежеше Короната от мечове.
Кожата му настръхна от развихрената Сила. Имението. Семирага! Помъчи се да се надигне и рухна отново, с хриплив вик. Бавно вдигна лявата си ръка, цялата изтръпнала от болка, за да види дланта си. И видя това, което бе останало от нея. Само овъглена развалина. И ставата, стърчаща изпод ръкава, който димеше. Но около него все още преливаха Сила. Хората му се сражаваха на живот и смърт. Може би умираха. Мин! Помъчи се да стане и рухна отново.
Сякаш мисълта му я призова и Мин се присви над него. Разбра, че иска да го защити с тялото си. Връзката бе изпълнена със състрадание и с болка. Не физическа болка. Щеше да го разбере, дори да беше получила и най-малка рана. Изпитваше болка заради него.