Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
„Сега сигурно ще го закарат право в лазарета“ — помисли си Швейк и скочи от нара. Разхождайки се из помещението с войнишка стъпка, той запя:
Няколко минути след това фелдкуратът поиска да бъде приет от генерал Финк…
У генерала както обикновено имаше голямо събрание, в което главна роля играеха две приятни дами, виното и ликьорите.
От офицерския корпус беше представен целият състав на тазсутрешния съд с изключение на редника, който им беше палил цигарите.
Фелдкуратът долетя плавно-плавно като приказно привидение сред събралите се. Бледен, разтреперан, той се държеше с достойнство, като човек, който съзнава, че безпричинно са му ударили плесник.
Генерал Финк, който в последно време се държеше особено интимно с фелдкурата, го свлече при себе си на кушетката и с пиянски глас го попита:
— Какво става с тебе бе, духовна утехо?
Една от веселите дами подхвърли на фелдкурата цигара „Мемфис“.
— Пийте, духовна утехо — измърмори пак генерал Финк и наля вино на фелдкурата в една голяма зелена чаша. И тъй като фелдкуратът не го послуша веднага, генералът се зае собственоръчно да го пои и ако фелдкуратът не беше започнал храбро да лока, щеше да го полее целия.
Едва след това го попита как се е държал осъденият, докато са му давали духовна утеха.
Фелдкуратът стана и каза с трагичен глас:
— Полудя.
— Хм, представям си, значи, каква знаменита духовна утеха е било това — засмя се генералът, всички останали също страшно се разкикотиха, а двете дами отново започнаха да замерят фелдкурата с цигари „Мемфис“.
В креслото на края на масата дремеше майорът, който беше успял вече да се натаралянка. Сега той изведнъж се сепна от апатията си, наля бърже някакъв ликьор в две винени чаши, проби си път между столовете до фелдкурата и накара объркания божи служител да пие с него брудершафт. След това отново се домъкна до мястото си и продължи да кърти.
С тоя брудершафт фелдкуратът попадна в мрежите на дявола, който започна да разтваря прегръдките си към него от всички бутилки по масата и от погледите и усмивките на веселите дами, които вдигнаха краката си на масата срещу него, така че във фелдкурата впери поглед измежду дантелите самият Велзевул.
И до последния момент фелдкуратът не можа да се освободи от убеждението, че тук се води отчаяна борба за неговата душа и че той самият е мъченик.
Убеждението си той изрази във формата на дълга тирада към двете свръзки на генерала, които го отнесоха на кушетката в съседната стая:
— Печална наистина, но възвишена гледка се открива пред вашите очи, когато с непредубедено и чисто сърце си спомните за множеството прославени страдалци, които са се пожертвували за вярата си и днес са известни на всички под името мъченици. В мое лице може да видите как човек се чувствува издигнат над всички страдания, когато в сърцето му живее правдата и добродетелта, които му дават сили да воюва, за да спечели славна победа над най-страшните страдания.
В този момент войниците го обърнаха към стената и той мигновено заспа.
Сънят му беше неспокоен.
Сънува, че денем изпълнява функциите на фелдкурат, а вечер е портиер в хотела на мястото на господин Фаустин, когото Швейк беше хвърлил от третия етаж.
Генералът започна да получава от всички страни оплаквания срещу него, ту че е довел на клиента брюнетка вместо блондинка, ту вдовица без образование вместо разведена интелигентна жена.
На сутринта той се събули потен, вир-вода, на стомаха му беше гадно и му се струваше, че моравският дядо поп, неговият шеф, в сравнение с него е същински ангел.
Отново в ротата
Майорът, който на процеса с Швейк вчера предиобед бе член на съда, беше същото лице, което вечерта у генерала пи брудершафт с фелдкурата и след това дрема в креслото.
Факт е, че за всички остана тайна кога и по какъв начин си отиде той тая нощ от къщата на генерала. Всички бяха в такова състояние, че никой не забеляза отсъствието му, генералът дори беше стигнал дотам, че бъркаше събеседниците си. Майорът от два часа вече не беше в компанията, но генералът въпреки това сучеше мустаците си и с идиотска усмивка викаше:
— Добре го казахте, господин майор.
Сутринта, колкото и да дириха майора, никъде не можаха да го намерят. Шинелът му бе окачен в антрето, сабята му висеше на закачалката, липсваше само офицерската му фуражка. Помислиха, че е заспал някъде в клозета, затова претърсиха всички клозети в къщата, но никъде не го намериха. Вместо него на втория етаж откриха един поручик от компанията на генерала, който спеше клекнал, заврял муцуната си в дупката, както го беше налегнал сънят в момента, когато повръщаше.