Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Преди да пристигне в къщи, той взе решение да направи второто.
В къщи го очакваше малка изненада. Връщаше се тъкмо навреме…
В коридора на жилището му стоеше генерал Финк. Хванал за яката ординареца му, той го ругаеше нечовешки и му ревеше:
— Къде го твоя майор, добитък с добитък? Говори, животно!
Животното обаче не говорете, тъй като лицето му беше започнало да посинява, толкова го беше стиснал генералът за гушата.
Още с влизането си майорът забеляза, че нещастната му свръзка здраво държеше под мишница шинела и сабята му, които беше донесъл очевидно от жилището на генерала.
Тая сцена му се стори твърде забавна, затова той се спря на полуотворената врата и продължи да гледа страданията на верния си ординарец, който се отличаваше с тази ценна черта, че майорът отдавна вече му имаше зъб заради различни безобразия.
За момент генералът пусна посинялата свръзка, за да извади от джоба си една телеграма, с която след това започна да удря свръзката по лицето и устата, като викаше:
— Къде го твоя майор, добитък с добитък, къде го твоя майор-съдия, добитък с добитък, за да му предадеш тая важна служебна телеграма?
— Тук съм — извика от вратата майор Дервота, комуто комбинацията от думите „майор-съдия“ и „телеграма“ припомни отново известни негови задължения.
— Ах — извика генерал Финк, — връщаш ли се?
В тона му имаше толкова язвителност, че майорът се подвоуми какво да отговори и остана нерешително на вратата.
Генералът го покани да влезе с него в стаята и когато седнаха, хвърли на масата измачканата от удрянето на свръзката телеграма и с трагичен глас му каза:
— Чети, това е твое дело!
Докато майорът четеше телеграмата, генералът стана и започна бясно да тича по стаята, като събаряше столове и табуретки и викаше:
— И все пак аз ще го обеся!
Телеграмата имаше следното съдържание:
„Пехотинецът Йозеф Швейк, ординарец на 11-а бойна рота, изчезна на 16-и т. м. през време на прехода Хиров–Фелдщин, когато служебно бе изпратен като настанител. Незабавно да се изпрати в бригадното комендантство във Воялич.“
Майорът дръпна чекмеджето на масата, извади оттам карта и се замисли върху обстоятелството, че Фелдщин се намира на четиридесет километра югоизточно от Пршемишъл, така че тук изникваше ужасната загадка откъде пехотинецът Швейк е взел руската униформа в тия места, отдалечени на сто и петдесет километра от фронта, когато позициите се намират на линията Сокал — Туже — Козлув.
Когато майорът сподели това с генерала и му посочи на картата мястото, на което Швейк преди няколко дни се е загубил според телеграмата, генералът изрева като бик, тъй като разбра, че всичките му надежди за процес по съкратената процедура изчезват яко дим.
Той се запъти към телефона, свърза се с караулното и заповяда незабавно да му доведат в жилището на майора арестанта Швейк.
Докато изпълнят заповедта му, генералът безброй пъти с ужасни ругатни изрази съжалението си, че не е заповядал на свой риск веднага да обесят престъпника без всякакво следствие.
Майорът му опонираше и говореше нещо за това, че правото и справедливостта си били подали ръце и изобщо в блестящи периоди държа реч за справедливия съд, за юридическите убийства и изобщо за всичко възможно, което му дойдеше на езика, тъй като след снощното пиянство се чувствуваше страшно махмурлия и имаше нужда да се наприказва.
Когато най-сетне доведоха Швейк, майорът поиска от него да обясни какво се е случило при Фелдщин и как стои всъщност работата с руската униформа.
Швейк обясни както следва и подкрепи разказа си с няколко примера от своята история на човешките мъки и страдания. Когато по-късно майорът го попита защо не е съобщил всичко това пред съда, Швейк отговори, че никой всъщност не го е питал по какъв начин е намерил руската униформа и че всички въпроси са били в следния дух: „Признавате ли, че доброволно и без всякакъв натиск сте облекли противниковата униформа?“ и тъй като това било самата истина, той не могъл да им отговори нищо друго освен: „Разбира се — да — наистина — тъй вярно — безспорно.“ Затова и отхвърлил с огорчение обвинението, което било отправено срещу него в съда, че бил изменил на негово величество императора.