Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
От този момент той на няколко пъти направи опит, като го повикват при генерала, да се отказва от всички земни удоволствия. Извиняваше се с разваления си стомах и смяташе лъжата си за необходима, за да не бъде подхвърлена душата му на адски мъки, защото в същото време признаваше, че военната дисциплина изисква, когато генералът каже на фелдкурата: „Къркай, приятелю“, той да кърка дори и само от уважение към началника си.
Понякога, разбира се, това не му се удаваше, особено когато генералът след тържественото военно богослужение устройваше още по-тържествен банкет за сметка на гарнизонната каса, така че после в счетоводството се чудеха какви комбинации да направят, та и те да намажат по нещо. В такива случаи той винаги си представяше, че е морално погребан пред лицето на всевишния и че се е превърнал в разтреперан грешник.
След това се скиташе като в мъгла и без да губи в тоя хаос вярата си в бога, съвсем сериозно се замисляше дали не би трябвало да започне всеки ден да се самобичува.
И сега той се отзова на поканата на генерала, измъчван от подобни настроения.
Генерал Финк го посрещна целият сияещ и радостен.
— Сигурно сте чули вече — извика той, ликуващ, на среща му — за моя процес по кратката процедура? Ще бесим един ваш земляк.
При думата „земляк“ фелдкурат Мартинец погледна измъчено генерала. На няколко пъти вече той беше отхвърлял предположението, че е чех, и безброй пъти беше обяснявал, че в моравската им енория спадат две общини, чешка и немска, и че на него често му се случва да държи проповеди една седмица на чехите, а друга — на немците и понеже в чешката община няма чешко училище, а само немско, той е принуден да води обучението и в двете общини на немски език, ето защо не е никакъв чех. Това логично съображение веднъж даде повод на един майор да сподели със сътрапезниците си забележката, че тоя моравски фелдкурат представлява всъщност колониален магазин, в който се продават най-различни стоки.
— Пардон — каза генералът, — забравих, не е ваш сънародник. Той е чех, дезертьор, предател, служил у русите, ще го обесим. Сега за сега обаче, проформа някак си, сме се заели да установим самоличността му, но няма значение, ще го обесим веднага щом се получи телеграфическият отговор.
Като направи място на фелдкурата до себе си на кушетката, генералът продължи весело:
— Когато аз съдя някого по съкратената процедура, всичко трябва да съответствува на термина, трябва да бъде наистина кратко, такъв е моят принцип. В самото начало на войната, когато бях отвъд Лвов, аз имах много добро постижение, обесихме един негодник три минути след прочитане на присъдата. Той, разбира се, беше евреин, а един украинец ние обесихме пет минути след съвещанието на съда…
Генералът се засмя добродушно:
— И двамата по една случайност нямаха нужда от духовна утеха. Евреинът беше равин, а украинецът — поп. В случая обаче работата е по-друга, ще бъде обесен католик. И на мене ми дойде гениалната идея, за да не бавим след това процедурата, да му дадем предварително последната утеха, казвам, само да да не се забрави процедурата.
Генералът позвъни и заповяда на свръзката си:
— Донеси две от вчерашната батарея.
И като наля след малко чаша вино на фелдкурата, той любезно му каза:
— Малко утешение и за вас преди духовната утеха…
В същия ужасен момент Швейк седеше на леглото в килията и през решетките на прозореца звучеше песента му:
Духовната утеха
Фелдкурат Мартинец, в истинския смисъл на думата, не дойде, ами долетя при Швейк като балерина на сцена. В този трогателен момент небесните копнежи и бутилката старо „Гумполдскирхен“ го правеха лек като перце. Струваше му се, че в този важен и свещен момент се приближава до бога. Всъщност той се приближаваше до Швейк.
Надзирателят затвори вратата и ги остави сами. Фелдкуратът се обърна възторжено към Швейк, който седеше на леглото:
— Мили синко, аз съм фелдкурат Мартинец.
През целия път дотук това обръщение му се струваше най-подходящо и някак бащински трогателно.
Швейк се надигна от постелята си, бодро раздруса ръката на фелдкурата и каза:
— Много ми е приятно, казвам се Швейк, свръзка съм на 11-а рота от 91-ви полк. Нашият полк неотдавна бе преместен в Брук над Литава. Заповядайте, седнете до мене, господин фелдкурат, и ми разкажете защо са ви затворили. Вие нали сте с ранг на офицер, следователно полага ви се да лежите в специалния гарнизонен офицерски арест, а то тук, погледнете, цялото легло е въшлясало. Разбира се, понякога се случва някой да не знае в кой арест му е мястото. Я в канцеларията объркат работата или съвсем случайно стане някаква грешка. Веднъж, знаете ли, господин фелдкурат, лежа си аз в полковия арест в Будейовице и по едно време ми водят един фелдфебел-школник. Тогава фелдфебел-школниците бяха нещо като фелдкуратите, нито риба, нито рак, кряскаха по войниците също като офицери, а пък като се случеше нещо, затваряха ги наред с простите пехотинки. Те, господин фелдкурат, бяха такива копелета, че не ги приемаха за храна в подофицерския стол, нямаха право да се хранят с войниците, нали бяха по-горе от тях, а пък в офицерския стол храна не им се полагаше. По това време ние имахме пет такива екземпляра и отначало всички лапаха само сирене в лавката, защото храна никой не им даваше, докато най-сетне един ден ги спипа в лавката, поручик Вурм и им забрани да ядат там, защото не било съвместимо с достойнството на фелдфебел-школника да се меша с войниците в лавката. А те какво да нравят, в офицерската лавка нали не ги пускаха?
677
Едно, две… — Б.пр.