Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Той повтори няколко пъти това, като вмъкваше в песента неразбираеми крясъци.
После се катурна по гръб като малко мече, сви се на кълбо и веднага захърка.
— Господин майор — започна да го буди Швейк, — разрешете да доложа, така ще хванете въшки.
Напразно. Майорът спеше като заклан.
Швейк му хвърли нежен поглед и каза:
— Хайде, спинкай, спинкай, пиянко — и го покри с шинела си.
По-късно и той легна до него и така сгушени ги свари утрото.
Към девет часа, когато акцията за издирване на майора беше в пълния си разгар, Швейк се измъкна от леглото и намери за уместно да събуди майора. Той го раздруса солидно няколко пъти, махна и руския шинел, докато най-сетне майорът седна на войнишкото легло и като загледа тъпо Швейк, потърси у него разгадката на това, което се беше случило с него.
— Господин майор, разрешете да доложа — каза Швейк, — от караулното идваха на няколко пъти да видят дали сте още жив. Затова си позволих сега да ви събудя, та да не би да се успите, нали не знам обикновено в колко ставате. В бирената фабрика в Ухржиневес имаше един дърводелец. Той се будеше редовно в шест часа сутринта, но ако се успеше макар и само с четвърт час, до шест и четвърт, продължаваше да спи чак до обед. Той продължи да прави това дотогава, докато го изхвърлиха от работа, и после от яд извърши престъплението богохулство и обида на един член от управляващата династия.
— Ти бил луд, да? — каза майорът не без примес на известно отчаяние, тъй като главата му след вчерашния ден беше като тъпан и той по никакъв начин не можеше да си отговори защо всъщност седи тук, защо са идвали от караулното и защо тоя дръвник пред него дрънка глупости, в които няма капка разум. Всичко това му се струваше страшно чудно. Той смътно си спомняше, че тая нощ вече беше идвал тук, но защо?
— Аз бил тук вече тази нощ? — попита той не много уверено.
— Тъй вярно, господин майор — отговори Швейк. — доколкото разбрах от думите ви, господин майор, вие дойдохте да ме разпитате.
В тоя миг главата на майора се просветли, той погледна себе си, после се огледа наоколо, като че ли търсеше нещо.
— Бъдете спокоен, господин майор — каза Швейк. — Вие се събудихте в същото състояние, в което дойдохте. Дойдохте без шинел, без сабя и с фуражка. Фуражката ви е хе там, аз трябваше да я взема, понеже вие искахте да си я подложите под главата. Парадната офицерска фуражка е нещо като цилиндъра. Да спи на цилиндър, беше в състояние само един господин от корабостроителниците, казваше се Кардераз. Той се просваше на някоя пейка в кръчмата, подлагаше цилиндъра си под главата — той, знаете ли, ходеше да пее по погребенията и затова носеше цилиндър, — та ви казвам, подлагаше цилиндъра си под главата и си внушаваше, че не бива да го смачква, така че цяла нощ един вид се носеше като облак над него и това ни най-малко не можеше да повреди цилиндъра, напротив, оказваше се полезно за него, защото, като се обръщаше от една страна на друга, господин Кардераз го четкаше, така да се каже, с косата си, докато съвсем го оглаждаше.
Майорът, който вече си беше спомнил каква е работата, не преставаше да гледа тъпо Швейк и само повтаряше:
— Ти бил идиот, да? Аз бил тук, аз отишъл оттук.
Стана, отиде до вратата и затропа.
Преди да дойдат да му отворят, той каза още следното на Швейк:
— Ако телеграм не дошъл, че ти бил ти, тогава ти обесил!
— Сърдечно благодаря, господин майор — каза Швейк. — Аз знам, че сте много загрижен за мен, но позволете ми да ви обърна внимание върху нещо: ако сте хванали някоя тук в леглото и ако е малка, с червеникаво задниче, бъдете уверен, че е мъжка и ако е само една и не намерите друга по-дълга, сива, с червеникави ивички на коремчето, работата е наред, защото в обратен случай биха били двойка, а те, пущините, знаете ли, ужасно се плодят, повече от зайците.
— Lassen Sie das679 — каза майорът отчаяно, когато му отваряха вратата.
В караулното майорът не прави вече никакви скандали, съвсем сдържано се разпореди да му повикат файтон и докато файтонът го друсаше по безобразния паваж на Пршемишъл, в главата му се рояха куп мисли: че обвиняемият е идиот първа категория, но че все пак той трябва да е невинна гадина, а колкото се отнася до самия него, майора, не му остава нищо друго, освен да се застреля веднага щом се върне в къщи, или да изпрати да му донесат шинела и сабята от генерала, да иде да се изкъпе в градската баня и след банята да се отбие в аперитива на Фолгрубер, за да си възстанови апетита и да си поръча по телефона билет за вечерното представление в градския театър.
678
О, коледна елха! О, коледна елха! Колко хубави са клонките ти!— Б.пр.
679
Оставете това. — Б.пр.