Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Фелдкуратът се замисли и духовната утеха, която трябваше да даде, сега му се стори някак твърде трудна, въпреки че предварително си беше набелязал как да говори със своя мил син. Възнамерявал беше да му каже за върховната милост в деня на последния съд, когато всички военно-престъпници ще станат от гробовете си с примки на шиите си и разкаяли се, ще бъдат помилвани като разбойника от Новия завет.
Подготвил се беше да даде може би една от най-хубавите духовни утехи. Тя трябваше да се състои от три части. Най-напред искаше да му поговори за това, че смъртта чрез обесване е лека, когато човек напълно се е помирил с бога. Военният закон наказва виновника заради измяна спрямо неговото величество императора, който е баща за войниците, така че и най-малката им простъпка следва да се разглежда като отцеубийство, като опозоряване на бащата. По-нататък той искаше да развие теорията, че негово величество императорът управлява по милост божия и че е поставен от бога да ръководи светските дела, така както папата е поставен да ръководи духовните. Измяната спрямо императора е измяна спрямо самия дядо господ. Военнопрестъпника следователно освен бесилото го очаква още и божи съд и вечни мъки в преизподнята. Но ако светското правосъдие с оглед на военната дисциплина не може да смекчи присъдата и трябва да обеси престъпника, то колкото се отнася до другото, божието наказание, тук не всичко е загубено. С един отличен ход човек може да го парира, като се покае.
Фелдкуратът си представяше трогателната сцена, която ще помогне и на него самия там горе за анулиране на всички забележки по неговата дейност в квартирата на генерал Финк в Пршемишъл.
По-нататък той си представяше как след съответния увод ще изреве на Швейк: „Покай се, синко, да коленичим! Повтаряй след мене, синко!“
И как след това молитвата ще огласи тази смрадна, въшлясала килия: „Боже, ти, който винаги си милостив и прощаваш на всички, горещо те моля за спасението на душата на този воин, на която си заповядал да напусне тоя свят въз основа присъдата на военния съд, който го е осъдил но съкратената процедура. Като имаш пред вид искреното и пълно разкаяние на тоя пехотинец, освободи го от адските мъки и го сподоби с вечна радост.“
— Извинявайте, господин фелдкурат, от пет минути сте седнали тук, като че сте си глътнали езика, като че ли нямате никакво желание да разговаряте. Веднага се вижда, че попадате за пръв път в ареста.
— Аз дойдох — каза сериозно фелдкуратът — заради духовната утеха.
— Интересно, господин фелдкурат, какво толкова ви е дотрябвала духовна утеха. Аз, господин фелдкурат, не чувствувам достатъчно сили, за да ви дам някаква утеха. Вие не сте нито първият, нито последният фелдкурат, който попада зад решетките. Впрочем да ви кажа правото, господин фелдкурат, аз нямам и необходимия дар слово, за да мога да утешавам някого, като изпадне в затруднено положение. Веднъж направих такъв опит, но не излезе много сполучлив, я седнете тук до мене да ви разкажа. Като живеех на улица Опатовицка, аз имах един приятел, Фаустин, портиер в хотел. Той беше много добър човек, справедлив и трудолюбив. Познаваше всички улични жени, господин фелдкурат, можехте да отидете в хотела по всяко време на денонощието и да му кажете само: „Господин Фаустин, трябва ми някоя жена“ и той веднага най-съвестно щеше да ви разпита дали ви трябва блондинка, брюнетка, ниска, висока, слаба, дебела, немкиня, чехкиня или еврейка, неомъжена, разведена или женена дамичка, интелигентна или проста.