Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Майорът обаче като че ли беше потънал в земята. Но ако някой беше надзърнал през решетката на помещението, в което беше затворен Швейк, щеше да види как под Швейковия руски шинел на единственото войнишко легло спят двама души и как изпод шинела се подават два чифта ботуши.
Ботушите с шпорите бяха на майора, без шпорите бяха на Швейк.
Двамата лежаха, сгушени един до друг като котета. Швейк беше сложил ръка под главата на майора, а пък майорът беше прегърнал Швейк през кръста и се беше гушнал в него като кутре в майка си.
В това нямаше нищо загадъчно. То бе просто проява на осъзнат дълг от страна на господин майора.
Положително ви се е случило някога да се запиете с някого и да пиете чак до късно сутринта на другия ден и тогава изведнъж вашият събеседник да се хване за главата, да скочи и да извика: „Божичко мой, та аз в осем часа трябваше да съм на работа.“ Това е така наречената криза на дълга, която се явява като дериват на угризенията на съвестта. Получи ли такъв човек подобна благородна криза, никой не може да го отклони от святото му намерение незабавно да навакса в работата си всичко пропуснато. Това са същите ония фантоми без шапки, които учрежденските портиери ловят по коридорите и ги слагат на кушетката в портиерната да поотрезнеят.
Подобна криза беше получил и майорът.
Като се сепна по едно време на креслото си, хрумна му изведнъж, че трябва незабавно да разпита Швейк. Този пристъп на кризата дойде така внезапно и майорът така бърже и така решително приведе в изпълнение намерението си, че изобщо никой не забеляза изчезването му.
За сметка на това обаче толкова по-осезателно почувствуваха присъствието на майора в караулното. Той долетя там като снаряд.
Дежурният фелдфебел спеше на масата, а наоколо всички войници бяха задрямали в най-различни пози.
Майорът с килната настрана фуражка вдигна такава патардия, че прозевките застинаха на войнишките лица, който придобиха възглупаво изражение, сякаш не група войници, а стадо оплезени маймуни гледаха отчаяно и гротескно майора.
Майорът блъскаше масата с постника си и ревеше на фелдфебела:
— Безчувствено говедо такова, аз хиляди пъти вече съм ви казвал, че вашите хора са посрана свинска банда!
Като се обърна към смаяните войници, той се разкрещя:
— Войници! В очите ви се чете какви идиоти сте дори и когато спите, а когато се събудите, дръвници с дръвници, тогава вече всеки от вас гледа, като че ли е глътнал цял вагон динамит.
Последва продължителна и внушителна проповед за задълженията на целия наряд в караулното, а накрая и призив да му отворят веднага килията, в която беше Швейк, за да подложи престъпника на нов разпит.
Така попадна тая нощ майорът при Швейк.
Той влезе в килията му в тоя стадий, когато всичко у него се беше вече уталожило. За последен път избухна, когато заповяда да му предадат ключовете на ареста.
В някакъв последен отчаян опит да си припомни своите задължения фелдфебелът отказа и това неочаквано направи отлично впечатление на майора.
— Посрана свинска банда такава — развика се той по двора, — я да ми бяхте дали ключовете в ръчичката, че да ви покажа тогава!
— Господин майор, разрешете да доложа — отговори фелдфебелът, — принуден съм да ви заключа и заради вашата лична безопасност да поставя часовой пред килията. Когато поискате да излезете, господин майор, благоволете да потропате на вратата.
— А бе, глупчо такъв — каза му майорът, — павиан с павиан, камила с камила, ти да не мислиш, че ме е страх от някакъв си арестант, та да ми поставяш часовой, когато ще го разпитвам. Дявол да го вземе, заключете ме и дим да ви няма!
В нишата над вратата газената лампа с мрежест предпазител и със спуснат фитил издаваше мътна светлина и майорът едва успя да намери събудилия се Швейк, който, застанал мирно до войнишкото си легло, търпеливо чакаше да види как ще се развият събитията.
Швейк се сети, че ще бъде най-добре да рапортува на майора и затова енергично извика:
— Господин майор, разрешете да доложа, налице е един затворник, други произшествия съвсем няма.
Майорът в тоя момент забрави каква беше целта на идването му и затова каза:
— Свободно! Къде го тоя затворник?
— Това съм аз, господин майор — гордо каза Швейк.
Майорът не обърна внимание на отговора му, тъй като виното и ликьорите на генерала в този момент предизвикаха в мозъка му последната си алкохолна реакция. Той така страшно се прозина, че всеки цивилен при подобна прозявка би си изкълчил челюстите. У майора обаче тази прозявка премести мисълта му в ония мозъчни гънки, които представляват центърът на пеенето. Той съвсем непринудено се разположи върху Швейковото легло и заквича с такъв глас, какъвто свинчето издава, когато го колят: