Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Увиснаха си ей така във въздуха и само за няколко дни изпитаха такива страдания, че един от тях се хвърли в Малша, а другият избяга от полка и след два месеца изпрати писмо, че бил военен министър в Мароко. Останаха четирима, защото тоя, който се беше хвърлил в Малша, го извадиха жив — човекът, просто както бил нервиран в момента, когато се хвърлил в реката, забравил, че знае да плува и че е издържал с отличен успех изпита по плуване. Изпратиха го в болницата, но и там не знаели какво да го правят: с офицерско одеяло ли да го покрият или с обикновено войнишко? И знаете ли, разрешили въпроса много умно, не го покрили с никакво одеяло, ами го завили само с мокър чаршаф, така че след половин час той взел да ги моли да го пуснат обратно в казармата — и точно тоя ми го изпратиха тогава мокър-мокър в ареста. Лежа с мене четири дни и остана много доволен, защото получаваше храна, арестантска наистина, но все пак храна, подсигурил беше хляба, както казваше. На петия ден дойдоха да го вземат, след половин час обаче той се върна да си вземе фуражката и просто се разплака от радост. „Най-сетне — казва — въпросът ни се разреши. От днеска нататък ще ни затварят в караулното заедно с офицерите, ще се храним в офицерския стол, след като се нахранят офицерите, и ще си доплащаме разликата, ще спим с войниците, кафето ще си получаваме също от войнишкия стол, цигари ще получаваме също така на общо основание с войниците.“
Едва сега фелдкурат Мартинец можа да се опомни дотам, че прекъсна Швейк с изречение, което по съдържание никак не се съгласуваше с предходния разговор:
— Да, да, мили ми синко! Между небето и земята има много неща, за които следва да разсъждаваме с чисто сърце и с пълна вяра в безкрайното божие милосърдие. Аз съм дошъл, мили ми синко, за да ти дам последна утеха.
Той направи пауза, тъй като всичко това му се стори някак неуместно. Още из пътя си беше съставял планче на речта, с която ще застави нещастника да поразмисли върху своя живот, ще му внуши, че там горе всичко ще му бъде простено, ако се покае и прояви истинско съжаление за постъпките си.
Сега той се замисли как да продължи по-нататък, но Швейк го изпревари и го попита има ли цигари.
Фелдкурат Мартинец все още не бе се научил да пуши, това беше всъщност единственото, което си бе запазил от предишния начин на живот. Понякога у генерал Финк, като му се поразмътеше главата, се опитваше да пуши пури „Британик“, но веднага започваше да му се повръща, при което имаше впечатлението, че неговият ангел-хранител предупредително го гъделичка в гърлото.
— Не пуша, мили синко — отговори той на Швейк с необикновено благочестие.
— Интересно — каза Швейк. — Аз познавам много фелдкурати, но те пушеха като комина на спиртната фабрика в Злихов. Аз изобщо не мога да си представя фелдкурат, който да не пуши и да не пие. Само един познавах, който не пушеше, но той вместо да пуши тютюн, го дъвчеше и през време на проповед изпоплюваше целия амвон. Вие откъде сте, господин фелдкурат?
— От Нови Ичин — отговори плахо божият на негово величество служител Мартинец.
— Вие, господин фелдкурат, трябва да познавате тогава известната Ружена Гаудърсова, която по-лани работеше в аперитива на улица Платнарска в Прага, същата, дето даде под съд наведнъж осемнайсет души, защото ѝ се бяха родили близначета. Едното око на едното близначе било синьо, а другото — кафяво, на другото близначе пък едното му око било сиво, а второто — черно, така че тя предположила, че в случая вина носят четирима господа с подобни очи. Те посещавали аперитива и имали известни връзки с нея. Освен това едното от близнетата било куцо като общинския съветник, който също се отбивал в аперитива, а другото пък имало шест пръста на единия си крак като депутата, който бил ежедневен посетител на заведението. И сега представете си, господин фелдкурат, в аперитива редовно ходели осемнайсет такива гости и близнетата имали по някакъв отличителен белег от всеки един от тия осемнайсет души, които водели потърпевшата в жилищата си или в хотел. Накрая съдът реши, че при такъв голям брой заподозрени бащата не може да се определи и тя се принуди да хвърли цялата вина върху съдържателя на аперитива, където работеше, и го даде под съд. Той обаче доказа, че вече от двайсет години е импотентен поради операция на долните си крайници при някакво възпаление. А нея, господин фелдкурат, я изпратиха след това по етапен ред при вас, в Нови Ичин. От всичко това е ясно едно, че който ламти за много, обикновено остава с пръст в устата. Тя е трябвало да се спре на един, а не да твърди в съда, че едното близне било от депутата, другото от общинския съветник или от не знам кого си. Тя сметката на тия работи е много лесна. На тая и тая дата бях с него в хотела и на тая и тая дата ми се родиха близнетата. Разбира се, при нормално раждане, господин фелдкурат. В такива бардаци винаги може да се намери срещу някоя и друга крона свидетел я камериерка, я някой прислужник и те веднага ще докажат под клетва, че той наистина е бил там с нея през въпросната нощ и че тя му казала на излизане по стълбите: „Ами ако излезе нещо от тая работа?“, а пък той веднага ѝ отговорил: „Не бой се ма, буцо, аз ще се погрижа за детето.“