Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Швейк интимно се притисна до фелдкурата и като го прегърна през кръста, продължи:

— Да предположим, господин фелдкурат, че вие бихте казали: „Трябва ми блондинка с хубави баджаци, вдовица без образование“ и бъдете сигурен, че след десет минути ще я имате в леглото си заедно с кръщелното ѝ свидетелство.

На фелдкурата започна да му става горещо, но Швейк продължаваше да говори, като го притискаше майчински към себе си.

— Нямате представа, господин фелдкурат, какво изтънчено чувство за морал и чест имаше господин Фаустин. Той не вземаше нито крайцер комисиона от тия жени, които пласираше в хотелските стаи, а когато някоя от тях забравеше и поискаше да му тикне нещо в ръката, тогава да видите как започваше да се нервира и да ѝ крещи: „Свиньо такава, като продаваш тялото си и вършиш смъртен грях, да не мислиш, че твоят петак много ще ми помогне? Аз да не съм някакъв сводник, безсрамна курво. Аз го правя само от състрадание към тебе, та да не става нужда, след като си паднала толкова низко, да излагаш публично срама си на случайните минувачи и да не те хване някъде през нощта полицейски патрул, та да миеш след това три дни подовете в Дирекцията на полицията. Така поне си на топло и никой не вижда докъде си я докарала.“ Той, разбира се, не губеше, като не искаше да влиза в ролята на сутеньор, защото вземаше съответна такса от гостите. Имаше си тарифа: сините очи струваха петак, черните — петнайсет крайцера, той най-подробно написваше всичко това на едно листче, което предаваше на посетителя. Това бяха много достъпни цени за посредничество. За жени без образование той предвиждаше специална добавка, защото изхождаше от принципа, че такова просто същество може да ти достави по-голямо удоволствие, отколкото някоя образована дама. Един ден привечер господин Фаустин дойде при мене на улица Опатовицка извънредно нервен, просто не беше на себе си, като че ли преди малко го бяха извадили изпод трамвая и му бяха откраднали при това и часовника. Отначало мълчеше, само извади от джоба бутилка ром, отпи и ми я подаде, като каза: „Пий.“ Така ние мълчахме, докато изпихме бутилката, после той изведнъж каза: „Братче, бъди така добър и направи това, за което ще то помоля. Отвори прозореца към улицата, аз ще седна на рамката, а ти ще ме хванеш за краката и ще ме бутнеш от третия етаж долу. Аз вече от нищо друго не се нуждая, това ще ми бъде последна утеха, че се е намерил добър приятел, които да ме изпрати на оня свят. Не мога да живея повече на тоя свят, аз, почтеният човек, съм даден под съд за сводничество като някакъв най-долен евреин сутеньор. Та нашият хотел е първокласно заведение, трите камериерки и жена ми си имат книжки и не дължат за прегледи нито крайцер на доктора. Ако има поне капка обич у тебе, бутни ме от третия етаж, дай ми тая последна утеха.“ Аз му казах тогава да се качи на прозореца и го бутнах долу на улицата. Не бойте се, господин фелдкурат!